Едва ли има хора от моето поколение, които да не си спомнят или поне да не са чували за първото протестно шествие срещу комунистическия режим в България, организирано от „Екогласност“. То се състоя в София на 3-ти ноември 1989 г. на площада пред катедралата „Св. Александър Невски“, който по-късно се превърна в „знаково място“ за българския преход.

Конкретен повод за тази първа организирана масова опозиционна проява беше връчването на подписка в Народното събрание против строителството на водни каскади във високите части на Рила, които застрашават реките Рила и Места.

(Снимките са от статията на Иван Бакалов „3 ноември 1989 г. – за първия масов протест по време на живковия режим, 25 години по-късно“

Този ден остана паметен за много хора, между които и за моето семейство.  Един от най-незабравимите ни емоционални спомени от това събитие бе начинът, по който всички от това огромно множество хора в един момент започнахме да скандираме „Демокрация! Демокрация!“  Тази единствена дума беше достатъчна да изрази всичките ни граждански чувства, които изпитвахме в този незабравим момент. За нас тогава „демокрация“ в пълна степен означаваше „свобода“!

Оттук нататък събитията се развиваха с шеметна скорост. Една седмица по-късно, на 10 ноември, на пленум на ЦК на БКП, с вътрешнопартиен преврат бе свален от власт дългогодишният комунистически диктатор Тодор Живков, но превратаджиите все още се надяваха да запазят съществуващата еднопартийна конструкция на властта.

(Снимката е от статията на „168 часа“: „На 10 ноември Тодор Живков дреме по време на преврата“)

Цяла София обаче, вече бе на улицата, като гъби никнеха нови опозиционни организации, възстановяваха се стари политически партии, забранени в продължение на повече от 40 години…

На 7 декември 1989 г. в мазето на Института по социология към БАН, се създаде Съюзът на демократичните сили (СДС) с председател д-р Желю Желев. Учредители на СДС станаха: Клубът за гласност и демокрация, сдружението „Екогласност“, независимата федерация на труда „Подкрепа“, Независимото дружество за правата на човека, Комитетът за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, Клубът на незаконно репресираните след 1945 г., Независимото студентско дружество, движението „Гражданска инициатива“, възстановените стари политически партии БРСДП (о) и БЗНС „Никола Петков“.

Малко по-късно към СДС се присъединиха възстановените Радикалдемократическа партия (РДП) и Демократическа партия (ДП), както и новосформираните Зелена партия, Нова социалдемократическа партия (НСДП) и Обединеният демократичен център (ОДЦ).

Организацията се ръководеше от Координационен съвет, за чийто пръв председател бе избран Желю Желев. Секретар на съвета бе Петър Берон, а говорители – Румен Воденичаров и Георги Спасов.

Основна характеристика на сравнително хаотичния първоначален период на установяване на демокрацията, продължил почти през цялата 1990 г., бе прякото участие на „улицата“ във взимането на политически решения. Революционно настроеното гражданство не само диктуваше чрез своите представители от СДС дневния ред на „Кръглата маса“,  но и предопределяше резултатите от гласуванията на борещите се за политическото си оцеляване комунисти…

Чрез умело съчетаване на улични кампании и конкретни политически стъпки националното движение СДС успя да принуди управляващата БКП да започне реален и видим процес на разграждане на тоталитарната държава.

Сливен, 10 ноември 2020 г.