В навечерието на Коледа излезе от печат новата ми книга „За политиката с пристрастие. Какво постигнахме и къде се провалихме“, издадена от издателство „Изток – Запад“. Повече информация за книгата може да намерите в сайта на издателството, в раздела „Автори“.

От всяка гледна точка, това е една наистина „събирателна“ книга. В първата си част тя включва 63 публикации от личния ми блог, писани по различни политически поводи през последните две години. Втората част от книгата е посветена на дългогодишното ми и изключително ползотворно сътрудничество със седмичника „Култура“, а третата е свързана с едни от най-болезнените дефицити в българската политическа и институционална култура – ограниченията в свободата на словото и симбиозата между медиите и политиката. Вместо заключение предлагам на вниманието на читателите предизвиканите си размисли по „вечната“ и може би най-важна тема на прехода „Какво постигнахме и къде се провалихме“.

Неслучайно, точно преди около две години, през есента на 2014 г., непосредствено след избирането на правителството „Бойко Борисов 2“, започнах списването на личен блог. Реших, че възможността да имаш „собствена политическа рубрика“ във виртуалния свят съвсем не е за пренебрегване. Особено напоследък, когато свободното слово в реалното медийно пространство непрекъснато се ограничава и манипулира, е от огромно значение да изразиш и защитиш мнението и позицията си, без да минаваш през филтъра и каналите на големите медии.

Сигурно много хора си задават въпроса, защо е необходимо да публикувам блог публикациите си в книга, след като са разпространени в интернет пространството. Може би въпросът е поколенчески, но според мен книгите никога няма да се превърнат в „архаично“ понятие. Особено, когато става дума за ключови и политико-културни и исторически дебати върху развитието на обществените процеси. Напротив, убеден съм, че плурализмът във формите на публичност ще е винаги необходим в достигането до различни по своя социален характер аудитории и целеви групи.

Всички, които ме познават, отлично знаят, че отношението ми към политиката винаги е било твърде емоционално, поради което нарекох и блога си, и новата си книга „За политиката с пристрастие“. В книгата съм включил основните си текстове, посветени на актуални политически теми, свързани с проблемите в българската демокрация, с екстремно ниското ниво на политическата култура, ширещия се популизъм и патриотарските вълни, които заливат на талази политическото и медийното ни пространство.

Специално внимание съм обърнал върху съставянето и функционирането на управляващото мнозинство, реформите или по-точно илюзиите за реформи, българската евроатлантическа външна политика и ролята ни на Балканите. Не съм пропуснал, разбира се, важни моменти от политическата ни история и свързаните с тях фундаментални въпроси за „свободата и властта“. Предложил съм коментари и заключения върху местните избори през 2015 г., които ще запомним не само с (до болка познатия ни) „контролиран“ вот, но и с „контролирания“ хаос.

Без съмнение, най-важното политическо събитие за 2016 г. бяха президентските избори. И то във време, когато е разтърсен фундаментът на обединена Европа и е поставено под въпрос бъдещето на европейската интеграция. Позициите си по тази тема съм изразил с „особено“ пристрастие или по-точно възмущение. Особено от позицията на управляващата партия ГЕРБ, която за пореден път демонстративно неглижира значението на президентските избори, като отложи обявяването на кандидатурата си не до предпоследния, а до „следпоследния“ възможен ден.

Често съм си задавал въпроса, какво е общото във всички тези анализи и коментари, които съм предложил на вашето внимание и в блога, и в книгата си. Обединителната нишка между тях е само една – че нашата демокрация е заплашително недорасла и незряла. Струваше ни се, че с приемането ни в ЕС и НАТО, вече сме извървяли по-голямата част от пътя, който си бяхме начертали, но се оказа, че сме се лъгали. Изкачването още не е започнало.