От началото на май съм в Сливен. През тези дни настроението тук е винаги приповдигнато. Както поради разцъфналата пролет и прекрасния празник Гергьовден, така и поради традиционните майски дни на културата „Сливенски огньове“. А специално през тази година Сливен посреща гостите си с напълно обновена централна част и пешеходна зона, и то с европейски средства. „Зелени, достъпни и активни пешеходни зони“ е проектът на община Сливен, който бе финансиран по ОП „Регионално развитие“ с около 5 милиона лева.

Огромна бе изненадата ми обаче, когато на официалния сайт на общината се запознах с подробната програма на майските празници. Прочетох я десет пъти от началото до края и обратно, но сред изчерпателните информации за концерти, изложби, представяния на книги, фестивали, дискусии и какви ли не други събития, не открих на нито едно място думичките „Европа“ или „европейски“.

Особено ме впечатли програмата за деня 9 май. Предвидени са пет събития, които са посветени на „Деня на победата“ и 70-годишнината от края на Втората световна война – кръгла маса на тема: „Да знаем за войната, да пазим мира“, специална лекоатлетическа щафета, поднасяне на цветя пред паметника на Съветската армия на Хамам баир, откриване на паметна плоча и поднасяне на венци и цветя на признателност на Братската могила и концерт с участието на съставите при руските дружества в Сливен в залата на драматичния театър „Стефан Киров“. И тъй като един ден не стига, подобни събития по същата тема са предвидени още на 7 и 8 май.

Но 9 май далеч не е само московският „Ден на победата“. Напротив, този ден носи в себе си огромен емоционален, политически, икономически и културен общоевропейски заряд. На 9 май 1950 г. френският външен министър Робер Шуман предлага обединението на производството на въглища и стомана между Франция и Германия. Тази дата се смята за рожден ден на ЕС, а от 1985 г. се празнува като „Ден на Европа“. Така че през настоящата година отбелязваме не само 70 години от Деня на победата, но и 65 години от създаването на ЕС, както и 30 години от обявяването на 9 май за „Ден на Европа“.

Нямам никакво намерение да иронизирам общинските администратори и структури, организирали програмата на дните на културата или да поставям под съмнение важността на темата за годишнината от Втората световна война. Просто искам да покажа колко деликатна от всяка гледна точка е политиката в областта на културата, може би една от най-чувствителните сфери на държавното и общинско управление.

Днес в ЕС членуват 28 държави, една от които е България. И това съвсем не е някаква случайна флуктуация в процеса на европейска интеграция. Никой не дава такова членство като специален подарък, за това бе нужно да бъдат изпълнени сериозни политически и икономически критерии. Да, в интерес на истината, ние успяхме да скочим едва през „последната“ врата в „последния“ вагон на европейския влак. Но въпреки това, този успех не трябва да се подценява от никого, най-малкото от „хора на оплаквачите“, който залива с мътна пяна и без това истеричната медийна и политическа среда. Не може преходът да е неуспешен, а ние да сме членове на ЕС. Стойността на това забележително постижение изпъква особено днес, на фона на драматичните събития в Украйна и нарастващите проблеми в отношенията между ЕС и Русия.

На този историко-политически фон липсата на събития и прояви в програмата на майските празници, фокусирани около европейската тема и ценности, изглежда най-малкото странно и поставя много въпроси. И то особено в европейски град като Сливен, център на някогашния български стопански разцвет, на българската мултикултурна палитра и етническа толерантност. Град, който носи европейския дух още от преди повече от 150 години с насърчаването на културния живот и европеизирането на хората и нравите от кръга около полския аристократ Михаил Чайковски – Садък паша.

През тези дни имах възможност да се видя и да разговарям по тези въпроси с много сливналии от моето поколение. Все хора, които сме изживели най-активните си творчески години по времето на комунизма. Бях потресен колко малко са тези, които оценяват свободата и демокрацията като политически ценности и се отнасят към тях с необходимата отговорност. Въпреки че на 25 април отбелязахме 10 години от подписването на договора за присъединяване към ЕС, продължава да ни залива отвратително блудкавата носталгия към времето на комунизма. Едва ли е случайно, че вестниците и телевизиите отделят все повече място на публични изяви на „придворни интелектуалци“ от Живково време, които отново се изживяват като „духовни бащи“ на нацията и продължават да ни учат на „демократично“ политическо поведение. Да не говорим за разиграващата се (за кой ли път) „мелодрама“ за „доблестните“ сътрудници и агенти на Държавна сигурност, които „защитавали единствено националните интереси“.

Обръщам специално внимание на тази пошла реанимация на „социалистическите духовни ценности“, защото темата за реставрацията на комунистическата (без)духовност като антитеза на европейската интеграция е изключително важна и деликатна за „културния подход“ към политиката. Когато говорим за развитието на нова политическа култура и субкултура, неминуемо се сблъскваме с кризата на идентичността в посткомунистическото общество. Оказва се, че е по-лесно да реставрираш старата си комунистическа идентичност и житейска философия и да ги напаснеш на новите реалности, отколкото да извисиш духа си до нивото на осмислената свобода и живота по европейските правила. Нещо повече, драматичните събития в Украйна и арогантната и агресивна намеса на Путин във вътрешните й работи отприщиха една нова мощна вълна от страстно проруска и дълбоко антиевропейска и антинатовска обществена енергия, необяснима за днешното ни битие на неразделна част от Свободния свят.

Вместо заключение ще предложа един цитат от големия сливналия Атанас Славов (1930 – 2010), който използвам много често. Наско вече 5 години не е между нас, но казаното и написаното от него звучи все по-актуално:

„Затова и цялата тази тема можем да я приключим по следния начин: политическите ни лидери твърдят, че отиваме към Европа, а ние никъде не отиваме, въртим се около опашките си и се чудим само къде да чопнем нещо, да откраднем. Защото тези, които ни ръководят, не са тези, които са излезли от торфа на българската гражданска и политическа култура. Как ще отидеш в Европа без европейци? А точно европейците бяха изместени. Къде ще отидеш в Европа само с лигави усмивки и крадене на пари?“

* Статията е подготвена специално за сливенския сайт „Седмица“ с главен редактор Георги Вл. Попов и е публикувана на 7 май 2015 г.