Занимавал съм се през годините активно с темата за българската многопартийност и съм твърде скептичен към всяка нова партия, която изниква изневиделица в толкова странното българско политическо пространство. От края на комунистическата диктатура в България през 1989 г. до сега са били създадени между 400 и 500 политически партии. Колкото и да се променя законът за политическите партии, истерията на българската „многопартийност“ трудно може да бъде излекувана.
В целия този абсурд на българския преход, продължаващ вече почти четвърт век, се крият както потисканите с десетилетия амбиции за свободна обществена изява, така и политическа антикултура, съчетана с неизживени комплекси за малоценност и вопиюща духовна посредственост. Не трябва да се забравя, разбира се, и ролята на бившата ДС, различните икономически групировки, а вече и собствениците на медии, които продължават да участват активно в създаването на много от новите политически партии със стратегическата цел да обезсмислят самата същност на многопартийната система и представителната демокрация. Достатъчен е само един пример от последните избори – в участващата в управляващото мнозинство предизборна коалиция „Патриотичен фронт“, създадена около собственика на телевизия „Скат“, освен ВМРО – БНД участват още 12 политически субекта със забележителни в своята помпозност националистически и патриотични имена.
На скучния и безнадежден в своята сивота многопартиен политически фон някак си изненадващо се появи ДЕОС – „ДВИЖЕНИЕ ЗА ЕВРОПЕЙСКО ОБЕДИНЕНИЕ И СОЛИДАРНОСТ“, нова политическа формация с „мисия“, „визия“ и „цели“[i], дефинирани в цифром и словом шест изречения:
МИСИЯ (1 изречение) – Ние работим активно да направим България добре уредена правова държава, в която всички ние се развиваме свободно в условията на демократично общество, плурализъм, пазарна икономика и евро-атлантическа ориентация.
ВИЗИЯ (2 изречения) – Всеки е ковач на собствената си съдба, а добруването ни като нация зависи от решенията, които вземаме заедно – една сплотена общност от силни и свободни личности. Само като възродим вярата в собствените си сили ще създадем здраво и благоденстващо общество.
ЦЕЛИ (3 изречения) – Да завършим прехода от „управление чрез сделки“ към „управление чрез закони“; насърчаване на активното гражданско участие и разширяване действието на пряката демокрация в обществените отношения; създаване на социални системи, в които основна ценност сме ние, гражданите.
Кратко, ясно и най-вече недвусмислено – модерна европейска либерална политика!
Не познавам никого от екипа, представен на сайта на партията, което ми вдъхва още повече оптимизъм за нещо наистина ново! Е, все пак, трябва да си призная, че познавам отлично члена на Надзорния съвет Виктор Лилов, с когото либералствахме през годините и донякъде Мартин Заимов, но и двамата могат само да засилят (първоначалното) положително излъчване на тази нова формация.
Разбира се, ДЕОС си има и страница във Фейсбук:[ii], издава и информационен бюлетин (ДЕОСвести), за който може да се абонирате от сайта на партията. В последния му брой има една великолепна и много актуална статия „Реформите са най-добрата рецепта срещу задлъжняването“, която горещо ви препоръчвам и от, която ще ви предложа един цитат:
„Това безразсъдно харчене трябва да престане! Затова ние от ДЕОС призоваваме за: Намаляване на държавния апарат и „текущите разходи на бюджета“; увеличаване на инвестициите в бъдещето – реформи в образование, здравеопазване, съдебна система; Поемане на лична отговорност на всеки гражданин за неговото бъдеще – образование, работа, пенсиониране.
Бюджетни дефицити – да, но само при условие за инвестиции в ясно дефинирани реформи, които ще спестят пари на данъкоплатеца в бъдеще или ще благоприятстват икономическия климат. Това е добър повод да върнем дебата за конституционната забрана за лоши публични дългове.
Смятаме, че постигането на тези цели е възможно чрез приватизация – всяка продажба на държавни активи ще покрие част от тези нужди и ще намали необходимостта за заем за съответната сума; намаляване на дефицита – което може да стане или чрез свиване на разходи, или чрез повишаване на приходите; повишаването на приходите е ключово, но то не бива да минава през увеличаване на данъчната и осигурителна тежест, а чрез ускоряване на растежа посредством по-добра икономическа политика и реформи.
Вземайки предвид опита на други държави (като например Естония), настояваме за максимално бързото провеждане на реформи, които да ни гарантират: по-малка, електронизирана и по-ефективна държавна администрация; реформирани образование, здравеопазване и пенсионно дело; реформирана и работеща съдебна система. В противен случай отново и отново ще си говорим за нов дълг, рефинансиране и дефицит. Но не това е, което искаме, или?“
Разбира се, всичко около „прохождането“ на ДЕОС и неговите публикации звучи прекрасно, защото все още е твърде далеч от реалната политика (Die Realpolitik), както казват „братята“ германци, където либерализмът е също на път да възкръсне. А докато се стигне до там, „я камилата, я камиларят“…
В българската „Реалполитик“ разликата между „ляво“ и „дясно“ се размива все повече и повече. Все по-трудно и направо невъзможно става разграничаването между политическите играчи по класическата координатна политическа система –консерватизъм, социализъм и либерализъм. Затова единственият ясен критерий за оценка на една партия или коалиция остава отношението към свободата!Критерият за свободата (дали се насърчава или ограничава)служи катоеднозначноефективен и надеждентестнаполитики,доктринии правителства.
В противоречивата и недефинирана политическа и зловонна медийна среда, в които живеем през последната петилетка, е нужен принципно нов тип защита на либерализма от заливащата го вълна на скептицизъм, националпопулистки десен етатизъм и разюздано левичарство. Или, с други думи, нужен е качествено нов информиран прочит на либералната демокрация и то не при закритите врати на партийната непрозрачност, а при широката публичност на гражданското общество. Дали ДЕОС ще успее да се справи с всичките предизвикателства, предстои да видим. Усилията си заслужават!
И към всички, които за първи път чуват за ДЕОС, не го бъркайте с „ДеСе“ или ДПС, с които имат общи букви в абревиатурите. Връзката с „ДеСе“ е (теоретично) изключена (главно по биологически причини), но за ДПС (член на международното либерално семейство) трябва да се внимава. Ключовата дума тук е „етнопопулизъм“. Тя се римува с „либерализъм“, но няма нищо общо с него…
За политиката с пристрастие 