В бившето ГДР става все по-интересно. Там, където има комунисти, няма политическа скука.

В източногерманските федерални провинции на бившето ГДР политиката се развива все по-интересно и с все по-изненадващи обрати. Наистина, от рухването на Берлинската стена изминаха 25 години, време и много, и малко за възпитаване на една нова политическа култура и обществен манталитет. Ние, българите, като че ли винаги сме завиждали на германците от бившето ГДР за начина, по който се справят с агентите на тяхната Държавна сигурност ЩАЗИ. Имах удоволствието да посетя Потсдам служебно през пролетта на 2010 г, няколко месеца след изборите за местен парламент (ландтаг) в провинция Бранденбург, проведени през есента на 2009 г. Тогава останах много впечатлен от смазващото мнозинство, с което „червено-червени” коалиции от германската социалдемократическа партия и набиращата все по-голяма популярност партия „Левицата”, базирана основно на бившите комунисти от ГДР без никакви морални задръжки управляват провинция Бранденбург и столицата Берлин. Нещо повече, „Левицата” не само печели 26 места в Бранденбург, колкото християндемократите и либералите заедно, но издига като кандидати за парламента цели девет човека, бивши агенти и служители на ЩАЗИ. От тях ШЕСТ са избрани, като и ШЕСТИМАТА печелят директни мандати като мажоритарни кандидати. Хората просто ги обичат…

Тогава разбрах, че при децентрализацията в германската федерална система, прилагането на закона за архивите на ЩАЗИ се оказва различно в отделните провинции. Не навсякъде работата за ЩАЗИ води до уволнения и отстранявания. И точно тук се крият последиците от една криво разбрана толерантност. В течение на годините законът е бил смекчаван няколко пъти. След последната промяна от 2006 г. се проучват само служителите на ръководни постове. Стига се дори до примери, когато кадрите на ЩАЗИ непрекъснато и демонстративно повишават своята обществена активност, създават сдружения, неправителствени организации и клубове в защита на своите интереси и то със солидно финансиране, работят сред младежите и различни социални групи, като се опитват да доказват, че ГДР е била правова държава и те достойно са защитавали в рамките на закона нейната сигурност и интереси.

Когато се върнах в България, описах и анализирах всичките си доста противоречиви впечатления и ги публикувах в «е-вестник» в статия под заглавие: «Как ЩАЗИ печели избори в Потсдам и бившето ГДР»[1]. От тогава изминаха 5 години, през които и в България, и в Германия, и в ЕС като цяло се случиха много разочароващи неща не само в икономиката, но и в политиката, които доведоха до тежка криза на либералната демокрация. Така че това, което споделям днес, може да се приеме като продължение на впечатленията ми от 2009 – 2010г.

В края на лятото и началото на есента 2014 г. се проведоха избори за местни парламенти в Саксония на 31 август, в Тюрингия и Бранденбург на 14 септември. (Става дума за следващите редовни избори след тези през 2009 г., за които говоря по-горе. Мандатът на местните парламенти във федералните провинции е 5 години). Основният резултат от изборите бе тоталният крах на автентичните либерали от Свободната демократична партия СвДП, които подобно на НДСВ в България загубиха не само представителството си във федералния парламент (Бундестага), но са на път да изчезнат окончателно от политическата сцена. В нито една от провинциите те не успяха да минат 5 процентната бариера (Саксония – 3,8%, Тюринген – 2,4% и Бранденбург – 1,4%). По този начин либералите загубиха парламентарното си представителство на цялата територия на бившето ГДР, като в Саксония загубиха и участието си в правителството.

На тяхното традиционно четвърто място със значителен успех се настани новата (все още) антисистемна, консервативна и евроскептична партия „Алтернатива за Германия”, която при първото си участие в избори за местни парламенти триумфира с около и над 10% от гласовете и в трите провинции. Наистина, със своите 4,7% на парламентарните избори през 2013 г. те останаха за малко извън Бундестага, но от европейските избори през май 2014г нататък постигат само успехи. Те вече имат 7 евродепутати и членуват в групата на европейските консерватори.

Дори и в самата Германия нарастват настроенията срещу ЕС и еврозоната заради стотиците милиарди, които Берлин доставя в проблемните държави – членки на европейското обединение. На този фон съвсем не е случаен успехът на евроскептиците от „Алтернатива за Германия”, в която преобладават представители на германския бизнес и академичен елит. Начело на „Алтернатива за Германия” е професорът икономист Бернт Люке, който в миналото беше в партията на Ангела Меркел – Християндемократически съюз. Новата партия призовава за опростяване на данъчната система, преструктуриране на субсидиите за енергия и привличането преди всичко на високо квалифицирани имигранти. Впрочем всичко това звучи напълно естествено. Както и критиката срещу еврото и еврозоната като цяло. Успехите на „Алтернатива за Германия“ застрашават най-вече партията на Ангела Меркел и либералите, защото личностите и експертите, подкрепящи евроскептицизма на това сериозно дискусионно ниво са предимно разочаровани бивши избиратели на ХДС и СвДП. В този дух „Алтернатива за Германия” няма нищо общо с антиевропейските националистически и ксенофобски движения като холандската „Партия на свободата“, френския „Национален фронт“ или българските оперетни националисти. Те са просто „ария” от съвсем друга опера.

Най-голямата сензация обаче, в току що завършилата серия от избори в източногерманските федерални провинции дойде не от новата алтернатива, а от до болка познатата ни партия „Левицата”, приемникът на комунистическата партия от бившата ГДР, която за първи път пое управлението на германска провинция след обединението на Германия, 25 години след рухването на Берлинската стена. На изборите за провинциален парламент на 14 септември т.г. в провинция Тюринген, “Левицата” завърши втора с 28,2 процента от гласовете на избирателите след Християндемократическия съюз (ХДС) на Ангела Меркел (33,5 процента от вота), управляващ Тюрингия от 1990 г., когато се състояха първите свободни избори в бившата ГДР. Обезличената от 25 годишното управление в голяма коалиция ГСДП (с 12,4 процента от гласовете на последните избори при 18,5 през 2009 г.) реши да приеме предложението за „червено-червена-зелена” коалиция, доминирана от „Левицата”.

На 5 декември 2014 г. председателят на „Левицата”, бившият профсъюзен деец Бодо Рамелов сключи споразумение за коалиционно управление в провинция Тюрингия със социалдемократите и „Зелените” и стана първият премиер на германска федерална провинция от партия “Левицата”. Той спечели на втория тур гласуването в Ландтага с 46-те гласа на депутатите от „Левицата”, ГСДП и Зелените. Макар че бившите комунисти на ГДР се ползват с голяма изборна подкрепа на Изток и вече са участвали в провинциални правителства и дори отново участват след последните избори в правителството на съседната провинция Бранденбург, изненадата беше огромна, а коментарите твърде противоречиви.

Това неочаквано и до някъде абсурдно в своята циничност решение разбуни политическите духове във все още далеч неизлекуваната от проказата на комунистическата диктатура източна Германия и то до такава степен, че породиха реакции на неразбиране, несъгласие и недоволство от германския президент Йоахим Гаук и канцлера Ангела Меркел. В дните, когато в Берлин се честваше годишнината от падането на стената, около 4000 души се събраха в столицата на Тюрингия, Ерфурт, за да кажат “не” на “Левицата” – със свещ в ръка, като повториха мирния протест на демонстрантите, които събориха ГДР преди 25 години. “Щази вън!”, скандираха те, и то с пълно право!

Критикувайки избора на социалдемократите, канцлерът Ангела Меркел, отбеляза, че тази коалиция е “лоша новина” за Тюрингия, малка повече земеделска провинция с 2,1 милиона жители. Огромно впечатление и значителен обществен резонанс предизвика реакцията на президента Йоахим Гаук, бивш пастор – легендарен борец за човешки права в ГДР. Той си позволи да наруши политическия неутралитет на поста си, за да изрази своето безпокойство. “Хората, които познават ГДР и са от моето поколение, трябва да положат големи усилия да приемат това”, заяви той. “Наистина ли тази партия се е разграничила от идеите, в името на които германските комунисти потискаха хората, че да й гласуваме пълно доверие?”, зададе той риторичен въпрос в едно телевизионно предаване.

Без съмнение надменното самочувствие на бившите комунисти от ГДР е директно свързано с политическото настъпление на партията «Левицата», създадена от обединението на отцепилата се от социалдемократите лява популистка фракция на Оскар Лафонтен и бившите комунисти на ГДР. Партията обединява старата комунистическа номенклатура на ГДР, сътрудниците на ЩАЗИ, и типичната за западната наивност смесица от комунисти, леви синдикалисти и недоволни противници на демократичната система и правовия ред в Германия. При това положение основният посткомунистически дебат за справедливостта, за «палачите и жертвите» е вече забравен. Оставените на доизживяване граждански организации на репресираните от комунистическия терор дори са обвинявани, че се противопоставят на помирението и взаимното опрощаване в нова, обединена Европа. Ако нещо не сте разбрали от последното изречение, Владимир Путин ще ви го обясни. Може и на немски.

[1] Аспарух Панов, «Как ЩАЗИ печели избори в Потсдам и бившето ГДР», http://e-vestnik.bg/9001

 

Advertisements
Публикувано на Външна политика, Гражданско общество и медии, Евроатлантическа интеграция, Европейски съюз, Парламентарна демокрация и тагнато, , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s