Ех, да ми дойдеш на строежа…

Предизвикани размисли

Народна КУЛТУРА, Брой 3 (1590), 16 януари 1987, година XXX

С истинско удоволствие прочетох статията на Димо Димовски „Като гледаме в чуждата чиния”, публикувана в бр. 48 на в. „Народна култура” от 28. 11. 1986 г. Най-сетне се намери някой, който да повдигне въпроса за будещото недоумение безотговорно отношение на много хора към творческия труд. Искам да допълня казаното от Димо Димовски, като споделя някои наблюдения върху принизения авторитет на научните работници, чиято творческа дейност изисква огромни познания и свръхвисока квалификация, а резултатите от тази дейност са най-често недостъпни за широка употреба. Представителите на тази прослойка от обществото обикновено също изпитват огромно неудобство, когато пътувайки във влака, трябва да отговарят на въпроса на спътниците си „Къде работите?”. Директният отговор, например „В БАН”, винаги предизвиква най-малкото иронични усмивки, а много често познатите язвителни забележки: „Е, хубаво, топло местенце си си намерил”, „Цял ден кафенце и лафче” или „Ех, да ми дойдеш ти на строежа, да видиш какво е труд!” Авторът на тази гениална реплика сигурно не знае, че научните работници поработват и по строежите, помагат и в селското стопанство. Там те вършат най-мръсната и неквалифицирана работа, обикновено унизителна за професионалните строители и селскостопанските работници. Винаги съм се чудел какво целят инициаторите на тези бригади? Може би се търси някакъв възпитателен ефект, защото икономически ефект от такива бригади няма и не може да има. Не знам само на какво искат да научат научните работници – на трудови навици или на житейската мъдрост, че колкото си по-образован, толкова си по-ненужен. На последната строителна бригада един здравеняк зидар, който до обедната почивка изприказва сто приказки, изпуши десет цигари и изпи пет бири, но залепи само две тухли, непрекъснато ни забавляваше с вица за онзи, който си седи и мисли, а по едно време се усеща, че само си седи.

За съжаление това отношение към умствения труд съвсем не е изключение. В продължение на дълги години средствата за масово осведомяване, използвайки всички журналистически жанрове, възпяваха създаването на материални блага (в много от случаите с ниско качество) като висша и едва ли не единствена общественополезна трудова дейност. Създаването на нови идеи и оригинални творчески решения се обсъждаше главно в сатиричните издания. По трънливия път на развитието бяхме позабравили, че всеки труд е нужен, че още Маркс е писал достатъчно за „простия и сложния труд”. За щастие напоследък на всички стана ясно, че научно-техническата революция е крайъгълният камък за стабилна и рентабилна икономика и журналистическият тон към творците на науката бе сменен. Въпреки това все още преобладава мнението, че научният труд е лек, безметежен и повече или по-малко безполезен. Съвсем малко се пише и се знае за сложния характер и спецификата на този вид творческа дейност. Малцина знаят, че за да върши работата си, всеки уважаващ себе си научен работник трябва да владее или най-малкото да ползва свободно чужди езици. За да бъде информиран, той трябва да прочита купища специализирана литература. За да поддържа равнището си, научният работник трябва в буквалния смисъл на думата да се учи до пенсионирането си или до инфаркта. Намесва се и типично българската „специфика” на научния труд. В много случаи, за да набави необходимата му апаратура, научният работник трябва да отиде „през девет царства в десето”, обикаляйки от институт на институт, от инстанция на инстанция, от склад на склад. Като познатия ни магьосник Румборак научният работник се превъплъщава в закупчик, снабдител, икономист, финансист, човек на някой човек и т.н. Умишлено не се спирам на трудностите, свързани с остарялата материална база или с внедряването на научните постижения. Тези въпроси се дискутират широко и върху тях могат да се напишат цели томове.

Между всички тези дейности научните работници пийват и кафенце, посядат и на лафче. В замяна на това поработват и вкъщи. Аз поне не познавам научен работник, който периодично да не работи вечер вкъщи, най-често наведен над лампа в кухнята на уютното си панелно жилище. Повече от 40 години след Девети септември практически напълно е забравено решението на Г. Димитров да се осигури кабинет на всеки научен работник. Постепенно стигаме до друг въпрос, засягащ пряко авторитета на научния труд. Радостта от творчеството е голяма, тя носи великото удовлетворени на човешкия дух и стимулира към нови постижения. Но заедно с моралните стимули трябва да вървят и материалните. Заплащането е неделима част от цялостния престиж на една професия, то е материалният израз на оценката, която обществото поставя за значимостта на извършения труд. Дебелокожият невежа, за когото говори Димо Димовски, в никакъв случай не завижда на научните работници. Той просто ги презира. Или в най-добрия случай, когато е размекнат от пиене на гроздова, може да ги съжали. В такова настроение този „познавач на живота” ще потупа научния работник покровителствено по гърба и ще му каже: „Абе, момче, здрав си, защо не се хванеш с някоя мъжка работа, да изкараш някой друг лев, и ти семейство храниш.” Някои наистина се катерят „нагоре по стълбата, която води надолу”. Бивши научни работници можеш да срещнеш на много места – от бояджийските бригади през производството на мартеници до баровете на Слънчев бряг. Интелигентен и образован човек се справя с всякаква работа. Гушката е пълна и коремчето расте, но погледът е празен, творческото огънче бързо загасва. Другите остават, плащат си, за да работят това, което им идва отвътре, и са щастливи по своему. Те познават природните закони и стремежа на материята към енергетично най-изгодното за нея състояние на равновесие, убедени са, че по-рано или по-късно всичко или всеки ще си дойде на мястото. Просто провежданият сега в цялата ни страна експеримент трябва да доведе до резултати, съответстващи на теорията. А теорията е ясна и не подлежи на дискусии: на всекиго според труда – и авторитет, и уважение, и заплащане.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s