Вековна традиция: Духът на събарянето и незачитането на законите

Статията е публикувана в dnevnik.bg на 14 март 2015

„Дневник“ препечатва статията от блога на Аспарух Панов с разрешението на автора. Заглавието е на редакцията, оригиналното е „Политическите пороци на обществото преди 100 години и днес“

Интересувам се от стари книги и последната ми придобивка е една тънка книжка от 32 страници, издадена през 1887 г. и озаглавена: „Партиите в България. Напомняне на някои уроци из народната ни история и посочване на няколко вредителни пороци“ Автор е А. С. Цанов (1842 – 1933), богата творческа личност, която е малко позната в българската историография.

Пълните му имена са Андрей Стоев Цанов. Роден е в Равнище, Орханийско (Ботевградско) в семейство на абаджия. През 1860 г. постъпва в американското протестантско училище в Пловдив, а след завършването му е учител в него. От 1868 до 1871 г. изучава астрономия, анатомия, физиология и богословски науки в Ню Йорк. След завръщането си в продължение на 25 години е учител в протестантското училище в Самоков, където участва и в създаването на Българското евангелско дружество през 1875 г. и е протестантски пастор.

А. С. Цанов е народен представител в I и II Обикновено Народно събрание (1879 – 1880). През 1914 г. пътува до САЩ, където държи речи в подкрепа на българската кауза. Известен е преди всичко със своите литературни творби, преводаческа дейност и със списването на няколко евангелистки списания.

Написан само девет години след Освобождението, анализът на автора звучи, сякаш е писан днес. Предлагам цитат от уводната глава на книгата. Променен е само правописът. Всичко друго е непокътнато, дори и препинателните знаци:

„Но партиите имат и злата си страна. Когато те стават средство за постижението на користолюбиви и тщеславни цели; когато партизаните се подбуждават от властолюбие, сребролюбие, завист, отмъстителност и други подобни; когато те турят частните си интереси, недоразумения, и инати в обществените работи, и ся стараят да препятствуват на това или онова народно дело, защото не ся върши от тях или тяхната партия; когато партизаните действуват тъй или инак главно защото си пресмятат че по този начин те ще ся облажат или от повечко левове или от чиновничество и слава; когато духовете ся раздражават до там щото някои партизани, за да постигнат целта си, са готови да употребят и най народоубийствени и най непростителни средства, – въ всички такива случаи партиите са съсипителни и народоубийствени. Те са холерата и чумата за народните дела, за народното благоденствие и за народната свобода и независимост. За съжаление и оплаквание е онзи народ, който няма поне до толкоз родолюбиви синове, които сегиз тогиз да забравят частните си интереси пред народните, и които да не намесват частните си разправии в общонародните дела, и то в минути най-критически за народното съществувание. Такива партии са съсипвали много народи и царства.“

Най-интересната част (глава VII) от книгата е озаглавена „Няколко вредителни пороци“. Авторът е систематизирал и анализирал осем партийни порока, от които съм избрал да ви представя със съкращения най-впечатляващите пет от тях:

1. „Един от тези особени пороци е духът на събарянето. Когато една партия прави едно нещо, друга партия се старае да го разваля. Дали то е добре или зле извършено, не прави почти никаква разлика; някои от противната партия ще се стараят по всякакъв начин да го представят с черни краски, и ще работят да го развалят. Те не могат да го търпят, не за друго, но защото не е извършено от тях и от тяхната партия.“

2. „Друг недостатък у нас е този, дето сме много готови да опозоряваме един другиго. Не само че не искаме да ся почитаме, но сме силно наклонни да ся черним и опозоряваме по всякакъв начин и дори с измислювание на лъжи, на ляво и на дясно, и то даже пред чужденци. Слушайте разговорите ни, четете критиките в книжнината ни, и не ви трябват повече доказателства. Колко души между нас могат да ся посочат с авторитет, неуплескани?“

3. „Друга вредителна черта у нас е търсението вънкашна намеса в народните ни работи. Една партия се стреми да свали друга от властта, да земе управлението на държавните работи в ръцете си, но като не може лесно да сполучи това чрез законни и народни сили и средства, тя се обръща към някои вънкашни сили, към консули, посланици, или правителства, и търси тяхната подпорка, тяхното намесвание въ вътрешното управление на държавните работи. … Истинно просветените народи броят такова едно поведение за едно от най-големите престъпления.“

4. „Незачитането на законите тоже е един недостатък… Но което е още поскръбно е това, че законите често се не зачитат от самите онези, които са ги правили, и от онези които са поставени да бдят върху изпълнението им. Но нека ся не забравя че законът е добър в очите на народа до когато той ся прилага еднакво и безпристрастно на всички граждани без разлика на положението, мнението и състоянието им. Почне ли той да ся прилага различно на разни человеци, стане ли той и майка и мащеха, злоупотребили го служащият от партизанство, капризии и ненависти срещу тогози и оногози; тогава такъв закон губи силата си и уважението си. Тогава народът почне да мисли, че законите не са друго, освен средство, чрез което някои задружни людие и съзаклятници само скубят массата на народът. Всякой ще се съгласи че това е убийствено и за правителството и за народът.“

5. „Партизанството в книжнината ни. Обърнете внимание как въобще се критикуват от нашите критици някои български съчинения и преводи; прегледайте добре какви учебници понякога ся въвождат в учебните ни заведения и какви ся изхвърлят; влезте в някои наши книжарници, и вижте какви книги понякога се турят на първо място за препоръчвание на купувачите, и какви книги са почти скрити; вижте как са настроени партизаните даже в такива от съчиненията си, които партизанство не носят, – земете тези и други подобни неща въ внимание, и вие не можете да не ся убедите в тая скръбна истина, че партизанството, лицеприятието, пристрастието или личното неразположение към тогози и оногози страшно повреждат народната книжнина.“

Предполагам, че ако сте стигнали до тук в четенето на статията, сте силно впечатлени поне от две неща – от модерното мислене на автора Андрей С. Цанов, който преди повече от сто години анализира въпроси на политическата и гражданската култура и прави изводи за връзката между партийната политика, върховенството на закона и проблемите на гражданското общество, въпреки че тогава терминологията е друга. Очевидно годините, прекарани в САЩ, са оказали огромно влияние върху неговата личност и възгледи.

И второто, което е наистина поразително, това е сходството, да не кажа съвпадението между „политическите пороци“ на обществото преди повече от век и актуалните ни днес проблеми на политическата и обществена среда, в която живеем. Проблеми, които след седемгодишно членство в ЕС, изглеждат точно толкова нерешими, колкото са били и седем години след създаването на Третото българско царство…

Линк към оригиналната публикация на тази статия можете да намерите тук.

Изисква регистрация за сайтовете на Икономедия

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s