В тази трета част представям на вниманието ви една от най-интересните статии, публикувани във вестника, описваща по неповторим начин житейската философия на прочутата сливенска благотворителност. Става дума за уникалния текст „Сираче“ с автор Стефан Гидиков.

Авторът е Стефан Стефанов Гидиков, син на Стефан Георгиев Гидиков, приятел на Раковски, първи председател на читалище „Зора“ в Сливен, …„достоен мъж, честен, откровен, голям родолюбец, енергичен, бистър ум…“ – както го описва в „Опит за история на гр. Сливен“ д-р Симеон Табаков. А Щилияна Панова в своята статия във вестник „Майчина длъжност“, която публикувахме в част 2 на тази поредица, споделя за създаването на едноименното дружество: „Началото е турено на 7 януарий 1870 г. – Иванов ден. По онова време една група по-събудени жени, наши съгражданки, с подкрепата на деятелния и родолюбив сливенски гражданин Стефан Гидиков, поставят основите на сегашното ни дружество по примера на други наши градове.“

(снимка: блог на библиотека „Зора“, Сливен)

През 2016 г. сливенската библиотека „Зора“ и Държавен архив – Сливен организират документална изложба „Гордостта на сливенските интелектуалци“, посветена на 145 години от рождението на Стефан Стефанов Гидиков (1871–1944). Той е представен като български общественик и културен деятел, един от инициаторите за създаването през 1911 година на читалищния съюз в България. Политическите му изяви са свързани с дейността на Радикалната партия – той е един от нейните идеолози от началото на века. Името му е сред често срещаните и значими автори в периодичния печат, сътрудничи в „Демократически преглед“, „Философски преглед“, сп. „Разсъмване“, списва и редактира и вестниците „Република“, „Радикал“, „Народна воля“, „Зора“ и др.

Стефан Стефанов Гидиков е една светла личност, която завършва земния си път, недооценена от държавата, но обичана и уважавана от своите съграждани.