(част първа)
Когато съпругата ми търси архивни материали в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ), за подготовката на книгата „Д-Р НАЧО ПЛАНИНСКИ 1847 – 1895“, която издадохме в Сливен и представихме на 25 февруари 2020 г. в зала „Май“, тя попада на вестник „Майчина длъжност“, издаден в печатница „ Ю. Кънев“, Сливен на 29 декември 1928 г. по случай освещаването на Сливенското сиропиталище, построено от Женското благотворително дружество „Майчина длъжност“.
Находката e изключително ценна. Най-вече, защото се оказва, че вестникът е издаден еднократно в 500 екземпляра от 14 страници с публикувани в него 9 статии, изключително интересни за един съвременен поглед и анализ на сливенската история. Вестникът не е запазен в оригинал в архивите и библиотечните фондове на различните сливенски културни институции и е отбелязан само в библиографския указател на местния периодичен печат, изготвен от директорката на библиотека „Зора“ Мариета Главчовска.
И така, една година по-късно, успяхме да получим в електронен формат този вестник, благодарение на сътрудници от НБКМ „Св. св. Кирил и Методий“. Той е с благотворителна цел, както се вижда от начина, по който е обявена цената му (най-малко 5 лв.).
Във вестника са поместени следните статии и материали:
1. За сираците във войните, от Събев, с. 1 – 2
2. Имена, които трябва да се запомнят, от Дружеството, с. 2,
3. „Майчина длъжност“ в миналото и днес, от Щилияна Панова, с. 2 – 5.
4. Жената и човеколюбието, от Стела А. Русчева, с. 6 – 7.
5. Сираче, от С. Гидиков, с. 7.
6. Майчина длъжност и сиропиталището, от М. Митев, с. 7 – 8.
7. Жената – адвокат, от д-р Ив. Дренков, с. 8 – 9.
8. Да вярваме в благотворителността, от З. Киров, с. 9 – 11.
9. Общ план на девическото образование в нас, от д-р Ефр. Вълдедов, с. 11 – 13.
10. Сливенски граждани, от Настоятелството, с. 14.
В поредица от няколко части ще публикувам материали от вестника, започвайки с уводната статия, съобщението за спомоществователите и последната страница, която е призив към гражданството на Сливен за благодетелност.
По-долу ще видите оригиналните уводна и втора страници, на които можете да прочетете текста на г-н Събев за „Сираците от войните“, а пък в дописката (стр. 2), озаглавена „Имена, които трябва да се запомнят“, Дружеството посочва с уважение и благодарност личностите, съпричастни и помогнали морално и финансово за построяването на „…красивата и солидна сграда на своя храм на милосърдието…“.:
Другите статии също засягат важни обществени проблеми, но в нито една от тях не се усеща самоизтъкването на авторите, а четящият остава с чувство на благодарност към техните личности.
Последната страница на този малък юбилеен, но много стойностен вестник, завършва с обръщение на Дружество „Майчина длъжност“ в Сливен към своите съграждани.
Като заключение ще се спра на личността на Щилияна Панова.
Цялостната дългогодишна дейност на прочутото сливенско сиропиталище и на Женското благотворително дружество „Майчина длъжност“ би била немислима без приноса на Щилияна Панова, по баща Шишкова.
Щилияна Шишкова е родена на 20 октомври 1870 г. в заможното сливенско семейство на Андрей Шишков. Завършва Роберт колеж в Цариград. Щилияна е на 16 години, когато в Сливен на 5 май 1886 г. тържествено е посрещнат княз Александър Батенберг и на организираната в негова чест вечеринка женското дружество „Майчина длъжност“ му поднася венец.
По съпружеска линия Щилияна Панова е свързана с рода Панови. Семейството на прадядо ми, Зарафина и Никола Панови, имат четири деца – Димитър, Михаил (моят дядо), Стефан и Василка. Съпруга на Първородния им син, Димитър Панов (1857 – 1891) е Щилияна Панова, по баща Шишкова. (1870 – 1958). Димитър Панов завършва Цариградския колеж „Галата сарай“ и работи при военните като ковчежник. Ражда им се само едно дете – Никола, тъй като семейният им живот е кратък. Димитър Панов умира твърде млад, едва на 34 години, а синът им Никола умира от холера по време на Балканската война на 29 юни 1913 г.
До края на земните си дни Щилияна Панова не сваля траурното облекло. Измъченото ѝ сърце търси отдушник и го намира в последващите години в безкористните ѝ грижи за хората в беда – за бедните, болните и онеправданите и преди всичко за децата, останали сираци след войните.
Нейните заслуги са наистина огромни. Тя проявява изключително усърдие при провеждането на благотворителните акции през 1889 г., посветени на бедните ученици от Мъжката гимназия. Щилияна Панова има и много голям принос за построяването и развитието на пансиона за сираци от войните „Майчина длъжност“, на който е председателка в продължение на 20 години.
През годините в тази историческа сграда за продължителен период живеят и учат деца, останали без родителски грижи, след това биват настанявани в различни учебни заведения, а днес тя е предоставена на Художествената гимназия. В паметта на по-възрастните граждани на Сливен обаче тя си остава „Домът за сираци“.
На 20 октомври 2020 г. се изпълниха 150 години от рождението на Щилияна Панова, като тя остава в историята като най-известната сливенска благодетелка.
Щилияна Панова и домът за сираци, снимки на фотографа любител Васил Шивачев (1896 – 1991)
В материала са използвани публикации на Светлозара Курдова и Стефан Стефанов (в. „Сливен“, бр. 2, 22 септ. 1999 г.), Аспарух Панов (в. „Сливен“, бр. 3, 22 септ. 2000 г.,), както и материали от интернет:
150 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЩИЛИЯНА ПАНОВА ОТБЕЛЯЗАХА В ХУМАНИТАРНАТА ГИМНАЗИЯ
ЖЕНАТА, ЗА КОЯТО МАЙЧИНАТА ДЛЪЖНОСТ БЕ НАД ВСИЧКИ ДРУГИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ
За политиката с пристрастие 