Два са най-важните актуални политически въпроса в изтърбушената от проблеми „Държава на двамата генерали“ – ще спечели ли Бойко Борисов парламентарните избори и ще остане ли на власт като премиер и ще бъде ли преизбран Румен Радев за втори път като държавен глава. От съдбата на първия генерал, до голяма степен зависи политическото бъдеще на втория. Дискусията по тази толкова деликатна тема започна още през лятото на 2020 г. и днес, през януари 2021 г., когато знаем, че изборите са на 4 април, вече е на пълни обороти, като продължава да се разгаря с всеки изминат ден.

Предлагам на вниманието ви един цитат от статията на Емилия Милчева за Дойче Веле: „Двата големи въпроса през тази година: още веднъж Борисов и Радев?“, публикувана на 4 януари 2021 г., който едва ли се нуждае от специален коментар:

„Легитимацията на Радев чрез протестите като противник на статуквото не му носи допълнителни точки за президентските избори наесен. Предвид пандемията и последиците от нея е много трудно гражданите да бъдат „събудени“ в защита на правовата държава. „Мутри, вън!“ одраска ореола на Борисов, но не го събори предсрочно – вече има нужда от нов слоган. Предстоят избори, социолозите прогнозират шарен парламент и трудно родено правителство, а заедно с това вървят ваксинация и мерки, съобразени с развитието на пандемията. И дори вотът напролет да сложи край на Бойковиадта, това не гарантира автоматично победа за Радев. Напротив – лишава го от съразмерен противник.

Има и друго. На следващите президентски избори Радев едва ли ще изглежда така безалтернативен както на предишните, когато ГЕРБ изправи срещу него партийната функционерка Цецка Цачева. Залозите започват още от парламентарния вот.“

Тук е мястото да си припомним статията от блога ми: „Парламентарните и президентските избори наближават с пълна сила, а политическата пандемия се задълбочава с всеки изминат ден!“, която бе публикувана на 12 юли 2020 г. и с всеки изминат ден става все по-актуална:

При политическата пандемия в България вирусите са два – „Генерал 1“ и „Генерал 2“ и те заразяват от „болезнено“ до „още по-болезнено“ разнопосочно ориентираните политически, икономически и граждански слоеве от обществото. Какво ли не се случи и изговори през последните дни. То не бяха протести и контрапротести, прочувствени и осъдителни речи и политически становища, съпроводени с поредните изцепки на медийната истерия.

Кой „по-прав“ или „по-крив“ един господ знае, но едно е ясно – в уникалната „държава на двамата генерали“ никога не е скучно… Едва ли някой може да забрави как Бойко Борисов изненада „европейските лидери на утрешния ден“ с поредното си „сензационно“ публично откровение пред конгреса на Европейските студенти демократи (EDS), в който участваха членове на 31 младежки партийни организации от ЕНП, сред които и тази на ГЕРБ. По време на събитието, което се проведе в края на юли 2017 г. във Варна, избраният наскоро за трети пореден път на премиерския пост Бойко Борисов просто стъписа делегатите, гостите и най-вече представителите на медиите с думите:

„Загубихме президентските избори, защото не искахме да ги спечелим. Много е важно за демокрацията да има ясно разграничение на властите. Когато една партия, колкото и да е добра, и демократична, е спечелила и президентската, и парламентарната, и изпълнителната и местната власт, това не е добре за демокрацията“.[i]

И какво се получава на практика? Че новоизбраният президент генерал Румен Радев е индиректно назначен от премиера генерал Бойко Борисов. Веднага възниква може би заядливият, но логичен въпрос, който съм задавал вече многократно: „Нима е добре за демокрацията в една парламентарна република, когато и министър-председателят, и президентът са бивши генерали, единият в системата на отбраната, другият в МВР?“ Такъв абсурден политически казус няма в нито една друга европейска държава, а вероятно и в целия цивилизован свят.

И така стигаме до политическите последици от президентските избори през 2016 г. и последвалите ги през 2017 г. (поредни) предсрочни парламентарни избори. От „историческата“ 2009 г., когато Бойко Борисов за първи път дойде на власт, до днес преживяхме вече дванадесет предизборни кампании. Две за президентски избори (2011 г. и 2016 г.), три за избори за европейски парламент (2009 г., 2014 г. и 2019 г.), три за общински избори (2011 г., 2015 г. и 2019 г.) и цели четири за пословичния български парламент (2009, 2013, 2014 и 2017 г.), три от които предсрочни.

Никога не трябва да забравяме, че след 2009 г. живеем вече при седмо правителство, три от тях служебни. За огромно съжаление обаче, изразяваните многократно публични намерения на правителствата „Борисов“ 1, 2 и 3 да проведат очакваните с години реформи в страната (особено в съдебната система, сигурността и борбата с корупцията) не се оказаха нищо друго, освен един раздухвана политическа мимикрия.

Казвал съм го многократно, но ще го повторя пак. Винаги съм се удивлявал през годините на възторжената лекота, с която Бойко Борисов реди думи след думи, напълно недопустими да бъдат дори помислени, а камо ли изречени публично от един министър-председател на демократична държава и то членка на ЕС и НАТО. С този „самороден“ талант на премиера се сблъскваме многократно и днес, през последната година на управление на „Борисов 3“.

Но трябва да си призная, че никога не съм очаквал, че назначеният от Борисов за президент (уж) „Натовски генерал“ ще се окаже на такова посредствено политическо ниво. Неговата лява и русофилска политическа ориентация отдавна не учудват никого, но недопустимите му за един държавен глава демонстративни политически изяви през последните дни минават всички допустими граници.

Тук ще си позволя да цитирам няколко характерни пасажа от великолепната статия „Внимание! Имаме неравновесен президент“ от Калина Андролова, публикувана на 11 юли 2020[ii]. :

„Можем да благодарим за размириците на Румен Радев! Имаме неравновесен и встрастен в егото си президент, който призова за преврат и сваляне на демократично избрано правителство. С евтини популистки фрази за мафия и мутри хвърли държавата в хаос и безредици. Няма такъв аналог по света!“

„Всички мислехме, че президентът Радев, който отдавна прекрачва правомощията си, ще се ограничи само с това да си прави кампания за втория мандат. Вместо това обаче Радев нападна прокуратурата, а след това надмина всяка мярка на законовите възможности – призова правителството да си ходи, използвайки думи, абсолютно недопустими за политическата му позиция.“

„Емоциите замаяха Радев и вдишването на политическа подкрепа го накара да повтаря два дни подред нещо, което удари абсурда на институционалното говорене: „Мутри вън!“ Езикът му принизи президентската институция до дъното, към което и без това екипът му гравитира.“

„Това е президент, който допуска необмислено вдигнат юмрук над деформираното си его, като набутва държавата в уличен разпад и демонтиране на демократичния процес, предизвиквайки безредици, побоища, стълкновения. Без мисъл за последствия, без знание как се овладяват едни такива по правило неконтролируеми импулси на насилие, без отговорност към гражданите и държавата, без грижа какво ще се случи.“

„Призивът на Радев „Нека да ги изметем!“ са думи на омраза и призив за метеж. Защо му е нужно всичко това, 7-8 месеца преди редовните избори в България?! А готова ли е най-голямата опозиционна партия БСП за избори? Не. Просто на Радев му натискат копчетата. Властта увеличава и извежда навън много пороци у човека, но най-опасна от всичко е глупостта. Глупостта може да има разрушителна сила. А понякога една нула на върха може да събори държавата. Само защото в огледалото се вижда като две, три или четири.“

„Така Радев вече напусна релсите на всякаква демократична форма. И единственото достойно решение оттук нататък за него е подаването на оставка. Човекът в президентството тотално потвърди всеизвестния Принцип на Питър, че всеки бива издиган до момента, в който достигне до нивото си на некомпетентност, и показно се провали. Днес Радев се превърна в удобна кукла на подгонените олигарси. Организатор на поръчков бунт. По време на епидемия. Това е неприемливо за всеки интелигентен ум, който наблюдава политическата ситуация в България.“

Колкото и да се опитва Борисов да защитава тезата си за необходимостта „двете първи цигулки“ да свирят в една „обща тоналност“, с всеки изминат ден става все по-ясно, че „дуетът на двамата генерали“ звучи повече от фалшиво. Ако не станем свидетели на някакви предсрочни турбуленции, през 2021 г. в България ще има редовни президентски и парламентарни избори. Очевидно провокативните дебати по тази тема тепърва ще се изострят и задълбочават, но дискусиите вече започнаха и то с пълна сила.

---

[i] Борисов: „Загубихме президентските избори защото не искахме да ги спечелим“; https://fakti.bg/bulgaria/251470-borisov-zagubihme-prezidentskite-izbori-zashtoto-ne-iskahme-da-gi-spechelim

[ii] Калина Андролова: „Внимание! Имаме неравновесен президент“ https://www.infacto.bg/vnimanie-imame-neravnovesen-prezident/