Дългоочакваните парламентарни избори в Германия приключиха. Съставът на новия Бундестаг вече е подложен на критичните и често разнопосочни анализи и коментари не само в страните членки на ЕС, но и извън него… Вярно е, че избирателите отвориха вратата пред Ангела Меркел към четвърти канцлерски мандат, но трудностите за съставяне на стабилно правителство тепърва предстоят.

В тази „следизборна суматоха“ на промяната, като че ли изобщо не бе обърнато внимание на огромните, направо драматични различия в политическите настроения и предпочитания на германските избиратели в „Западната“ и „Източната“ част на обединена Германия. А това е твърде деликатна тема, която се нуждае от специален интерес.

Едва ли има някой, който при сегашната критична и непредсказуема ситуация в ЕС да не е очаквал политически изненади. Но изборните резултати в източните федерални провинции на бившето ГДР са наистина потресаващи от всяка гледна точка. 28 години след падането на Берлинската стена, като че ли е разтърсена из основи цялата ценностна система на германското обединение.[i]

„Алтернатива за Германия“ не само е втора политическа сила „на Изток“ със забележителния усреднен резултат от 22,5%, но в провинция Саксония има дори 27%, колкото е и резултатът на ХДС на Ангела Меркел. От своя страна „Левицата“, базирана на бившата комунистическа партия в ГДР е на трето място със 17,4%, резултат значително по-висок от този на германските социалдемократи – 14,3% . Въпреки че израсналата в ГДР Ангела Меркел успява да запази с 28,2% първото място на ХДС в източните провинции, нейният т.нар. „източен бонус“ все повече се стопява.

В Западните провинции картината е коренно различна. Там „Алтернатива за Германия“ е (едва) на трето място с 11,1%, с на практика еднакъв резултат с класираната на четвърто място „Партия на свободните демократи“ с 11%, докато „Левицата“ е със само 7,4%. Партията на Ангела Меркел с 34% стои значително по-добре на „Запад“, отколкото на „Изток“.

 

 

 

 

 

Причините за този „източен феномен“ в резултатите от изборите за Бундестаг са повече от обезпокоителни и се дължат основно на дълбоките исторически и политико-културни различия между „Изтока“ и „Запада“. Проблемите на интеграция на бившето ГДР към вече обединената Федерална република се оказаха огромни. И те не са от вчера или днес. Те съпътстваха източногерманската канцлерка Ангела Меркел и през трите ѝ управленски мандата и неминуемо ще ѝ тежат като дамоклев меч на шията и през четвъртия… Очевидно, изминалите почти три десетилетия от обединението на Германия се оказаха недостатъчни за развитието на една нова политическа култура и граждански манталитет.

Много им се възхищавахме на германците от бившето ГДР за начина, по който се справят с агентите на тяхната Държавна сигурност ЩАЗИ. Но днес се оказва, че резултатите и там са много по-песимистични от очакванията. Огромен брой бивши агенти на комунистическите тайни служби не само продължават да работят в публичната сфера на новите източни провинции, но и безцеремонно настъпват в голямата политика.

Столицата на Бранденбург, Потсдам, беше много популярна туристическа цел за българите още по времето на ГДР не само с дворците си, но и като място на прочутата Потсдамска конференция на победителите в края на Втората световна война. Имах удоволствието да посетя Потсдам служебно през пролетта на 2010 г., няколко месеца след изборите за местен парламент (ландтаг) в провинция Бранденбург, проведени през есента на 2009 г.

С удивление разбрах, че от 88-те депутати 5 са от партията на „Зелените“, 7 са свободните демократи и 19 са християндемократите, общо 31. Всички останали 57 места бяха за управляващата със смазващо мнозинство „червено-червена“ коалиция от Германската социалдемократическа партия ГСДП с 31 депутата и „Левицата“, свързана основно с бившите комунисти от ГДР с 26 парламентарни места.

Тези сухи цифри на официалната статистика излъчват една много тягостна и неразбираема поне за мен носталгия към „Берлинската стена“, която минаваше по брега на Потсдамското езеро и разделяше не само Германия, но и цяла Европа на два свята. Единият, от които се оказа излишен, или поне така си мислехме. Но такива са правилата на демокрацията и свободния избор, още повече, че съседната на Потсдам федерална столица Берлин също се управляваше от аналогична „червено-червена“ коалиция повече от едно десетилетие.

Основният проблем обаче е другаде и той се оказва много по-потресаващ. Левицата не само печели 26 места, колкото християндемократите и либералите заедно, но издига като кандидати за Ландтага не един, не двама, а цели девет човека, бивши агенти и служители на ЩАЗИ. От тях ШЕСТ са избрани, като и ШЕСТИМАТА печелят директни мандати като мажоритарни кандидати. Очевидно източногерманските избиратели продължават да си ги обичат…

Тогава разбрах, че при децентрализацията в германската федерална система, прилагането на закона за архивите на ЩАЗИ се оказва различно в отделните провинции. Не навсякъде работата за ЩАЗИ води до лустрационни уволнения и отстранявания. И точно тук се крият последиците от една криво разбрана толерантност. В течение на годините законът е бил смекчаван няколко пъти. След последната промяна от 2006 г. се проучват само служителите на ръководни постове.

Стига се дори до горчиви примери, когато кадрите на ЩАЗИ непрекъснато и демонстративно повишават своята публична активност, създават сдружения, неправителствени организации и клубове в защита на своите интереси, като се опитват да доказват, че ГДР е била правова държава и те достойно са защитавали в рамките на закона нейната сигурност и интереси.

Преди две години публикувах в блога си една статия, озаглавена „Дори и съборена, Берлинската стена все още разделя Германия“. [ii] Ще си позволя да предложа на вниманието ви няколко пасажа по тази болезнена тема:

„Очевидно дойде времето нещата да се назовават с истинските им имена, като не трябва никога да се забравя, че в бившето ГДР не е имало демокрация и спазване на човешките и гражданските права от 1933 до края на 1989 г. Със специална заповед още през 1947 г. съветската окупационна власт прекратява процеса на денацификация. Дава се възможност на обикновени членове на нацистката партия (цялото име е Националсоциалистическа работническа партия на Германия), родени след 1919 г. да бъдат приемани в управляващата комунистическа партия на ГДР – ГЕСП, което е направено бързо и безпроблемно, като част от „специалния немски път към социализма“.

Съответно членовете на нацистката партия са спечелени за ГЕСП със следната аргументация: „Това, което очаквахте от фашизма, а именно нов световен ред, нов социален ред, т. нар. немски социализъм, фашизмът никога не можеше да ви го осигури, защото той не бе нищо друго, освен най-лошият едрокапиталистически реакционен режим. Но това, което фашизмът не успя да реализира, ще го направи днес марксизмът и научният социализъм“.

В тези времена местните структури на ГЕСП са особено активни за привличането на членове на нацистката партия в бившите крепости на нацизма в Германия. В Тюрингия още през 1948 г. вече 5,3% от членовете на ГЕСП са от нацистката партия. До 1954 г. този дял нараства до 8,6%. В някои регионални организации на ГЕСП има „върхови постижения“ от 12,5% в Магдебург или 15,4% в Ерфурт. А ако се пресметнат и членовете на „Хитлеровата младеж“ (Хитлерюгенд) и на Съюза на германските момичета, се оказва, че през 1954 г. 35,8% от членовете на ГЕСП в Тюрингия имат организирана „кафява“ предистория.“ … [iii]

Никога не съм мислел, че три десетилетия след падането на Берлинската стена ще пиша подобна статия. Но все по-често се убеждавам, че колкото и да се просълзяваме от краха на комунизма и тържеството на демокрацията, фундаменталният посткомунистически дебат за справедливостта, за „палачите и жертвите” далеч не е завършен. Нещо повече, той вече е забравен или манипулиран. За България да не говорим, но дори и в Германия, оставените на доизживяване граждански организации на репресираните от комунистическия терор са обвинявани, че се противопоставят на помирението и взаимното опрощаване в нова, обединена Европа. До тук ли стигнахме?

---

[i] So haben die Bundesländer bei der Bundestagswahl 2017 gewählt. http://www.focus.de/politik/deutschland/bundestagswahl_2017/wahlergebnisse-2017-so-haben-die-bundeslaender-bei-der-bundestagswahl-gewaehlt_id_7631289.html

[ii] „Дори и съборена, Берлинската стена все още разделя Германия”; https://panov-blog.com/2015/09/04/extreme_stimmung_ddr/

[iii] Jochen Staadt, Rechtsextreme in der DDR. „Deutschland den Deutschen“; Frankfurter Allgemeine Zeitung, 31.08.2015.