Удостоверението за самоличност на бъдещия президент Слоган Гербов ще бъде връчено след Деня на независимостта!

Каква предизборна символика, каква удивителна политическа зрялост съдържаше тази „невероятна“ новина, съобщена ни от Цветан Цветанов и публикувана по значимост над емблемата на понеделнишкия брой на вестник „24 Часа“. Най-сетне всички разбрахме не само, че познаваме кандидата за президент на ГЕРБ, но и че „правенето на политика не започва и не завършва с изборите“. Ето това е целенасочена и достъпна за всеки избирател партийна линия, няма политическо задкулисие, няма „скрито-пoкрито“. Неслучайно всички медии и интернет сайтове се надпреварваха да ни информират за престоящата, обявена от г-н Цветанов 11-та по ред изборна победа на ГЕРБ…

Още през месец април изразих в една от статиите си огромното си удивление, че официалните кандидатури със сериозна политическа тежест още не са обявени. Многократно повдигах този въпрос и през следващите месеци с дълбокото убеждение, че обявяването на основните кандидати месец, месец и половина преди изборите е престъпление срещу авторитета и независимостта на институцията и най-вече срещу личностната роля на президента, който по конституция олицетворява единството на нацията и представлява страната ни в международните отношения. Но вече сме в края на август, а „добре познатата“ ни кандидатура на ГЕРБ ще очакваме в предпоследния или по-точно в „следпоследния“ възможен ден.

Единствените по-значими (партийни) кандидатури, известни ни до сега са на „самотния бегач на къси леви разстояния“, бившия генерал Румен Радев и на двойката „националпатриоти“ Каракачанов – Нотев, която мечтае да осигури главнокомандващ на „наборна“ българска армия и е готова да стреля „на месо“ по границата с натовска Турция. Към по-значимите партийни кандидатури можем вече да причислим и лидера на „Движение 21“ Татяна Дончева, която обяви днес, също понеделнишки пред БиТиВи решението си да участва в кандидатпрезидентската надпревара. По думите ѝ цел на партията е да заложи в кампанията на идеи и послания за „алтернатива на статуквото“. За това „Движение 21“ ще разчита на протестния вот, както и на част от електората на БСП и на десницата.

Има и други, разбира се, най-малкото „странни“ кандидатури, въртящи се в хазартната ни медийно-политическа среда. Между тях най-впечатляващи са тези на основателя на Националното освободително движение „За чиста и свята република“, аптекарския и бензинов бос Веселин Марешки и на бившия депутат от „Атака“ Владимир Кузов, който има амбициите да бъде „първият гей-президент и по този начин ще постави България на световната карта“.

И така стигаме до т.н. „Реформаторски блок“, обединяващ все по-изсъхващите клонинги на СДС-та, НДСВ-та и ДПС-та. През цялото горещо лято и от метереологична, и от политическа гледна точка, бяхме обзети от трепети на очакване на тяхната обща, единствена и неповторима президентска кандидтура. Всички знаем отлично, че този сбор от малки и незначителни сами по себе си политически партии няма и не може да има електоралната подкрепа нито за спечелването на изборите, нито за достигане до евентуален балотаж с кандидата на ГЕРБ.

Единствената ни надежда все пак беше реформаторите да ни зарадват с демонстрацията, че са в състояние да ни предложат една наистина модерна кандидатура. Кандидатура на личност, която не само има потенциала да осмисли дълбочината на евроатлантическата ни принадлежност, но и да използва нейните предимства в бурното време на екзистенциална вътрешно европейска криза и задълбочаващи се регионални конфликти.

След дълги размишления, изтъкани от вътрешни противоречия, останаха трима евентуални кандидати – Гроздан Караджов, Трайчо Трайков и Велислав Минеков. Но както писа тези дни Огнян Минчев в блога си: „Всеки един от тримата има своите безспорни качества на професионалист и интелигентен човек, но нито един от тях не притежава критичната маса от качества, необходими за президент.“

И така „кацаме“ отново при ГЕРБ. Ще отпразнуваме Деня на независимостта и след това с пълни сили ще гласуваме за 11-ти пореден път за ГЕРБ. Ще изберем Слоган Гербов за президент, без да се интересуваме за „критичната му маса от качества“. Важна е критичната маса от гласове, които ще му осигурим. Който и да е той, все пак истинското му име няма да е Гоце Първанов.

Advertisements
Публикувано на Външна политика, Вътрешна политика, Държавни институции, Политика, Политически партии, избори и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s