Президентските избори като политически фарс

Статията е подготвена специално за сайта „Демокрация днес“ и публикувана на 30 юни 2016 г.

Въпреки, че повече от 25 години съм изкушен от политиката, така и не успях да се излекувам от ортодоксалната си наивност. Прекрасно знам, че наивността не е порок, но тя винаги пречи. Особено в днешната българска политика. Тук яркият контраст между обещаното и изговореното от една страна, и реално постигнатото от друга, е не само водеща политическа практика, но е доведен до пълeн абсурд.

Без съмнение, най-важното политическо събитие за 2016 г. са президентските избори, вторите след приемането ни в ЕС. Те все пак са единствените национални мажоритарни избори в България и на това (би трябвало да) се дължи тяхното огромно политическо и обществено значение. И то особено в днешно време, когато резултатите от успешния „Брекзит” разтърсват из основи общия ни европейски дом и поставят под съмнение бъдещето на европейската интеграция.

С присъщата си наивност, още през месец април изразих в една от статиите си огромното си удивление, че официалните кандидатури със сериозна политическа тежест още не са обявени, а имената на спряганите от медиите кандидати са от странни по-странни, като че ли са изтеглени случайно на рулетка в някакво абсурдно българско политическо казино. Многократно повдигах този въпрос през следващите месеци, но вече сме в края на юни, а значими кандидатури така и не са издигнати. И очвидно няма да бъдат издигнати до септември…

Обявяването на основните кандидати месец, месец и половина преди изборите е престъпление срещу авторитета и независимостта на институцията и най-вече срещу личностната роля и характеристика на президента, който по конституция олицетворява единството на нацията и представлява страната ни в международните отношения. Най-опасното при сегашната драматична ситуация в Европа би било да бъде избран президент, който не е подчинен единствено на националните интереси, а е заложник на сложните и противоречиви партийно-политически зависимости, които властват не само в парламента и правителството, но и в съдебната система, олигархичния бизнес и контролираната медийна среда. А точно в тази конюнктурна посока е негласният политически консенсус между парламентарните партии за демонстративно неглижиране на личностния характер на президентските избори чрез обявяване на партийните кандидатури в последния възможен ден.

Колкото повече се разгаря истерията около предстоящите президентски избори, макар и с неназовани кандидати, толкова по-често се връщам в романтичното и еуфорично начало на прехода, когато наистина си вярвахме, че „комунизмът си отива”. Тогава наивно си мислeх, че всяко начало е трудно, но когато станем членове на НАТО и Европейския съюз, „скелетите от червения гардероб” отдавна ще са изчезнали и ще се радваме на съвсем друг тип политическа култура.

Оказа се точно обратното. Скелетите не само че не са изчезнали, но са облечни отново в плът и кръв, и пътуват до Москва, за да заредят батериите си точно преди президентските избори. И то с политическа енергия от първоизточника – създадената от Владимир Путин партия „Единна Русия”. Просто си представям умилението и носталгията, която изпитват първичните партийни организации на левицата и пенсионерските им клубове от медийните новини около това историческо събитие.

Наистина е „трогателно”, че лидерите на двете леви парламентарно представени партии у нас – БСП и АБВ се срещнаха не къде да е за първи път, а в Москва, най-подходящото място за сближаването им преди предстоящите президентски избори. Не е ли показателно, че Корнелия Нинова и Георги Първанов са защитили едни и същи тези пред делегатите на 15-я конгрес на Единна Русия – европейските санкции върху Москва да бъдат свалени незабавно. Очевидно, в тази посока ще бъде моделиран профилът на обединената ляво-патриотична кандидатура, която „случайно” ще изскочи след (предрешеното) вътрешно партийно допитване в БСП.

И така стигаме до управляващото мнозинство. Вече успяхме да се убедим, че претенциите на всички тези партии и партийки, коалиции и колицийки, обикалящи около хранилката на ГЕРБ да проведат очакваните реформи в страната (особено в съдебната система, сигурността и борбата с корупцията) изглеждат най-малкото сюрреалистични. Повече от очвидно е, че те нямат и политическата нагласа да се обединят около една достойна обща дясна кандидатура за президентските избори. Ако я имаха, нямаше да „откажат” успешния действащ президент Росен Плевнелиев от напълно стественото му кандидатиране за втори мандат.

Но както се казва в някои „реалити формати” – не сменяйте програмата, защото „най-интересното тепърва предстои”. Кастингът за единната президентска кандидатура на т.нар. „Реформаторски блок” тече с пълна сила и както при другите партии, ще приключи не по-рано от септември. Човек трябва наистина да разполага със свободно време и с чувство за политически хумор, за да проследи всичко, което се случва в този жужащ „мравуняк”, обединяващ „мравките и люспите”, останали от СДС-та и НДСВ-та, БЗНС-та и ДПС-та. Много са симпатични, особено с амбициозния си и наперен „Грждански съвет”, но амбициите им далеч не са пропорционални на политическите им възможности.

Колкото до ГЕРБ, при тях (както обикновено) всичко е ясно, стабилно, спокойно и под контрол. Както благоволи да ни информира Цветан Цветанов, ГЕРБ е в най-добрата си кондиция досега от своето основаване и президентските избори трябва да бъдат спечелени от ГЕРБ убедително. „Спечелването на тези избори означава стабилност за ГЕРБ, за кметовете от ГЕРБ, за правителството на Бойко Борисов, за България“, подчертава зам.-председателят на партията и допълва, че партията е в пълна готовност за изборите и в момента протича процес на изработване на агитационните материали. Разбира се, за кандидата на ГЕРБ няма нито дума… Какво тук значи някаква си личност, след като слоганът и стратегията на кандидат-президентската кампания кампния вече са уточнени. Да се смееш ли, да плачеш ли?

Казвал съм го много пъти, но ще си позволя да го повторя. Напоследък в българската политика е много модерна тезата „не е морално, но е законно”. Всеки знае какво се има предвид – включените в политическия процес партии и личности могат да правят каквито си щат манипулации, важното е да може да се скалъпи хипотеза, според която няма нарушение на закона и около нея да се обедини необходимото мнозинство за легитимирането на съответното решение. Липсата на чувство за мярка е основният проблем на днешния политически елит. Никой не се замисля за морала в политиката. А точно моралът обединява нормите, които регулират политическите взаимоотношения на базата на разбиранията за добро и зло, допустимо и недопустимо. А именно от тази гледна точка, манипулативното обявяване на кандидатите едва ли не заедно с откриването на предизборната кампания може и да е законно, но е дълбоко неморално и политически несправедливо. Но кой се интересува от справедливост днес, освен някои дисиденстващи либерали на свободна практика, като наивният автор на този текст.

Advertisements
Публикувано на Вътрешна политика, Държавни институции, Политика, избори и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s