Прочит на историята: Жената – щастлив строител, в ранната комунистическа политпросвета

Статията е публикувана в dnevnik.bg на 22 септември 2012

Днес за политическо образование се говори и пише под път и над път. Голям брой български и чужди неправителствени организции, политологични центрове, университески преподаватели, експерти и политици се занимават с тази дейност. Добре известни са четирите германски политически фондации, „Конрад Аденауер“, „Ханс Зайдел“, Фридрих Науман“ и „Фридрих Еберт“, които присътват в България от началото на прехода с основната задача да обучават и консултират членовете и симпатизантите на политическите партии, принадлежащи към различните европейски политически семейства.
Политическото образование е важна част от процеса на ученето през целия живот. Всички знаем, че демокрацията е сложен процес, който постоянно трябва да бъде изпълван с нови идеи и добри практики. Затова гражданското възпитание в демокрация е най-важната и дългосрочна цел на политическото образование. 
Въпреки сериозните усилия обаче, промяната на политическата и гражданската култура се осъществява много бавно и мъчително. Дори и след приемането ни в ЕС, комунизмът е все още вътре в мнозина от нас – и като комунистически манталитет, и като политическо поведение. И как да бъде другояче, след като днешната доброволна модерна система за политическо образование изглежда като наивна аматьорска закачка в сравнение със задължителната тоталитарна, агресивна, масирана и манипулационна комунистическа просвета, агитация и пропаганда.
Просто е удивително как след септември 1944 г. за 5-6 години са радикално подменени не само политическата и икономическата система,  унищожени са политическите противници на комунистическия режим и е национализирана частната собственост, но вече е държавно организиран и психологическият натиск за „промиването на мозъка“ на всяка отделна личност – от родилния дом до пенсионерския клуб, от изтриването на личната, семейна и родова памет до лишаването от достъп до информация и замяната й с лепкава комунистическа пропаганда.
Организирането на комунистическата агитация и просвета е задача основно на Националния съвет на Отечествения фронт (НСОФ) и неговите казионни организации, които започват да се създават буквално от първите дни след 9 септември 1944 г.. Политико просветни кръжоци се организират навсякъде – по месторабота, по местоживеене – в града, в квартала или селото, в училища, казарми и университети, като се започва едва ли не от детските ясли. За кратко време се подготвя вярна кохорта от лектори доброволци, издават се огромен брой ръководства и брошури по всички възможни идеологически теми в гигантски за днешните ни представи тиражи.
Книгата, която искам специално да представя е „Беседи за нашата родина“. Тя е издадена е през август 1952 г. в обем от 300 страници и тираж от 20 хиляди от издателството на НСОФ „в помощ на отчественофронтовските просветни кръжоци“. Обхванати са 19 основни теми, между които “ Българската комунистическа партия – организатор и ръководител на борбите и победите на нашия народ“, „Народните съвети на депутатите на трудещите се – местни органи на държавната власт и управление“, „Социалистическата собственост – основа на нашия народнодемократичен строй“, „Съюзът между работническата класа и трудещите се селяни – основа на нашата народнодемикратична държава“, „Българо-съветската дружба – слънце и въздух за нашата страна“, та дори и „Мичуринското учение – мощно оръжие за преобразяване на природата“. Няма автори, няма информация. Никой не знае кой е писал тези „фундаментални“ текстове и изобщо от къде са взети. Важно е единствено тяхното политическо съдържание.
Темата от книгата, която избрах за рубриката „Прочит на историята“ е „Жената – активен строител на новия живот в нашата страна“. Избрах я, защото и до днес еманципацията на жените е обект на много дискусии по целия свят. Дори и в рамките на ЕС проблемът за равните възможности не е решен окончателно. Но това не важи за България, където „9 септември 1944 г. ръзгърна нова, светла, щастлива страница в живота на българските жени. Пред жените се разкриха широки възможности да участвуват в цялостния политически, стопански и културен живот.“
Още през октомври 1944 г. Българският женски съюз (създаден още през 1900 г.) е ликвидиран, а неговата национална мрежа от женски дружества се реорганизира радикално от Централната женска комисия към Националния съвет на ОФ. През юли 1945 се провежда учредителният конгрес на новия Българския народен женски съюз (БНЖС), на който дългогодишен председател е Цола Драгойчева. Печатен орган на съюза е в. „Народен женски глас“ („ценен помощник при културно-просветната работа на женските дружества и любимо четиво на всяка трудяща се жена“ ). От 1945 започва да се издава и списание „Жената днес“ („месечно списание за обществено-политическо възпитание и културно издигане на жената“). БНЖС има собствено издателство, като само през 1947 – 48 година са издадени 18 книги и брошури, почти всички агитационно политически, част от масираната пропагандна кампания, която буквално залива страната.
Ето и текста „Жената – активен строител на новия живот в нашата страна“, който е от две части, от книгата „Беседи за нашата родина“: 

Великото учение на Ленин и Сталин
разкри пътя за освобождението на жената

Цялата история на класовите експлоататорски общества е история на срамното отношение към жената, като към „по-нисше“ същество. Такова отношение към жените е необходимо на експлоататорите, за да ги принуждават безропотно да работят на господарите. И днес буржоазните теоретици твърдят, че по силата на самата си „природа“ жената стои по-ниско от мъжа, че самата й „природа“ я определя да бъде зависима от мъжа, че тя не е способна за обществена дейност, че нейните интереси трябва да се ограничават само в кръга на семейството, кухнята и църквата.

Единствено марксизмът-ленинизмът даде правилно теоретическо и практическо разрешение на „женския въпрос“, като разгледа борбата за осъществяване равноправието на жената в неразривна връзка с класовата борба на пролетариата за неговото освобождение . . . „Там, където съществува капитализъм, там, където се запазва частната собственост на земята, частната собственост на фабриките и заводите, там, където се запазва властта на капитала, привилегиите ще си останат у мъжа“ – казва Ленин в речта си пред московските работнички в 1919 г.

Марксизмът-ленинизмът разкри, че освобождението на жената е невъзможно без освобождението на работническата класа и всички трудещи се от капитализма.

Победата на Великата Октомврийска социалистическа революция донесе освобождението на трудещите се жени на 1/6 част от земното кълбо. Ленинско-сталинските идеи за освобождението на жената намериха живо въплъщение в Съветския съюз. След Великата октомврийска социалистическа революция в страната на съветите не остана „камък върху камък“, както каза великият Ленин, от старите подли закони на феодализма и капитализма, които унизяват честта и достойнството на жената. Съветските жени станаха равноправни гражданки на своята Родина.

Болшевишката партия, съветската власт, новите условия, създадени след Октомврийската революция – обществената собственост на средствата за производство, социалистическата индустриализация и колхозното строителство – събудиха и раздвижиха огромните скрити сили на трудещите се жени в Съветския съюз. В борбата за овладяване на техниката, за повишаване производителността на труда, за увеличаване на производството, се включиха милиони съветски жени.

Съветските жени имат равни с мъжете заслуги за изграждането и утвърждаването на социализма в СССР. И социалистическото общество им даде небивали до сега възможности за щастлив и радостен живот. Комунистическата партия и съветското правителство проявяват големи грижи за жената – майка и за децата. Повече от 35 000 жени в Съветския съюз са удостоени със званието“майка – героиня“, 3 500 000 жени са наградени с ордена „Майчина слава“ и медал „За майчинство“…

В отговор на грижите на съветската родина, на Болшевишката партия, и на великия Сталин, съветските жени достигат все по-високи и по-високи трудови успехи. Много от тях са отговорни обществени и държавни деятелки и наравно с мъжете участвуват в ръководството на страната…

“ Казват, че щастливият човек не забелязва своето щастие. Това не е истина – говори съветската работничка – предачка Любов Ананиева, депутат във Върховния съвет на СССР. Съветският човек вижда и чувствува щастието на новия живот на всяка крачка. Нашите глуховски текстилки не познават нито безработицата, нито бедността, нито безправието, живеят в радост и доволство… Велико щастие е да си гражданка на Съветския съюз, най-първата и най-могъщата страна в света – страната, водеща народа към истинското щастие, към комунизма. “

Ленинско-сталинското учение за освобождението и равноправието на жената се въплъщава не само в живота на Съветския съюз. Под ръководството на комунистическите партии, в борбата на народите за смъкване на иипериалистическия гнет, за извоюване на траен мир и демокрация в света участвуват милиони жени. През време на втората световна война хиляди трудещи се жени, начело с героичните дъщери на Съветския съюз, взеха дейно участие в кървавата борба против фашизма и изиграха огромна роля за извоюване на победата над германския, италианския и японския фашизъм. Освобождението на редица страни от фашистките окупатори и от капиталистическия гнет доведе и до извоюване на равноправие на жените в тези страни. На пълна свобода и равноправие днес се радват жените в Китайската народна република, жените в нашата страна, в Румъния, Албания, Чехословакия, Унгария, Полша, в Германската демократична република. Освобождението на Корея от Съветската армия и образуването на Народнодемократичната република Корея донесе свобода и на жените от Северна Корея. ..

Свободата и равноправието, на които се радват жените в Съветския съюз и в страните на народната демокрация, са още неосъшествена мечта за жените в капиталистическия свят. Под ботуша на военно-подпалвачите, под ударите на мизерия, безработица и робско безправие днес изнемогват милиони жени. 89 % от бюджета на САЩ отиват за военни разходи. Огромна част от бюджетите на нашите съседки Югославия, Гърция и Турция отиват също за военни цели. Империалистите стоварват тежестта на грамадните разходи върху гърба на трудещите се. Военно-подпалвачите превръщат в бомби и танкове хляба, облеклото, жилищата на населението, училищата за децата и младежите. Мракобесническата политика на империалистите особено тежко се отразява на положението на трудещите се жени в капиталистическия свят. В Югославия, по фабриките и рудниците жените работят наравно с мъжете по 14- 16 часа на денонощие, а получават много по-ниска заплата. Дори титовската преса изнася редица факти, които дават представа за ужасното положение на жената в Югославия. Така, в текстилната фабрика в Марибор болестите косят жените. Работничките в тази фабрика стоят боси върху студения под пред становете, във фабриката няма никаква вентилация…

Титовци експлоатират безчовечно не само работничките, но и селянките. Само през 1951 година повече от 100 000 югославски селянки са били изпратени от титовци на принудителна работа на военните обекти. Жените са жестоко експлоатирани в титовските кулашки задруги…


Слънцето на социализма разкрива необятни простори
пред свободните и равноправни дъщери на нашата димитровска родина

В героичната история на нашия народ, в борбата му против тираните и експлоататорите блестят светли женски имена: на баба Тонка, на Райна княгиня, имената на незабравимите труженички на Българската комунистическа партия – Вела Благоева, Ана Маймункова, Вела Пискова, Тина Киркова, имената на младите героини – Йорданка Чанкова, Лиляна Димитрова, Мара Петлякова, Вела Пеева и много други, дали живота си в борбата срещу германските окупатори и техните български слуги.

В своя борчески път Българската комунистическа партия ясно сочеше на трудещите се жени в нашата страна, че освобождението им от капиталистическата експлоатация, извоюването на равноправие на жената с мъжа, създаването на необходимите условия за правилното отглеждаме и възпитание на децата, са неразривно свързани с борбата на нашия народ за събаряне на монархофащисткото иго, с борбата за изграждането на социалистическото общество, което единствено е в състояние да осъществи на дело равноправието на жената, да й осигури щастлив и творчески живот. Хиляди народни дъщери – работнички, селянки, интелигентки – влязоха в редовете на борците за освобождението на нашия народ и внесоха огромен дял в извоюването иа Деветосептемврийската победа. 9 септември ръзгърна нова, светла, щастлива страница в живота на българските жени. Пред жените се разкриха широки възможности да участвуват в цялостния политически, стопански и културен живот, да овладяват нови професии. които в миналото се считаха привилегия само на мъжете: инженери, съдии, летци, трактористи и т. н.

Правата и свободите, които народната власт даде на жените, са закрепени в Димитровската конституция, член 72 на която гласи: „Жената е равноправна с мъжа във всички области на политическия, икономическия и културния живот“.

Жените получиха наравно с мъжете избирателно право. За равен труд на жените в нашата страна се плаща наравно с мъжете.

Народната власт обгражда с топли грижи жените-майки и децата. През първите Месеци на 1952 год. към 3.500 майки получиха ордени „Майчина слава“. В 600 села в страната бяха открити родилни домове. Миналата година в София бе открит най-големият на Балканския полуостров родилен дом „Тина Киркова“, обзаведен по последните достижения на медицината. По време на раждане жените у нас получават тримесечен платен отпуск. Броят на детските ясли през 1951година беше 32 пъти по-голям от тоя през 1944 година. През 1951 година в страната работиха 3,886 сезонни и 571 постоянни детски градини. В държавния бюджет за 1952 година са предвидени 80 милиона лева за откриване на нови детски градини.

Но за изграждането на социализма, за пълното равноправие на жените не е достатъчно само това. Ленин учеше: „Когато в делото, започнато от съветската власт, вземат участие милиони жени, тогава делото на социалистическото стоителство, ние сме уверени, ще бъде заздравено. Тогава социалистическото строителство ще стои в Русия така здраво, че никакви външни врагове: в другите страни и вътре в Русия не ще бъдат страшни за Съветската република.“

Верният ученик на Ленин и Сталин Георги Димитров ясно ни сочеше, че „равноправието ще донесе реална полза на самите жени, на техните семейства, на техните деца и на целия наш народ само тогава, когато жените се научат да използуват своите граждански и политически права за съзнателно и активно участие в стопанския, обществено културния и политическия живот на страната.

По примера на своите съветски сестри, българските жени превръщат в дело учението на Ленин и Сталин, заветите на нашия безсмъртен вожд и учител Георги Димитров. Вдъхновявани от безпределна обич към Родината, към Българската комунистическа партия, към другаря Вълко Червенков, жените масово се включват в социалистическото строителство на нашата страна – в индустрията, в селското стопанство, в новите строежи, в обществено-политическия и културния живот.
Все повече и повече жени заемат ръководни длъжности в управлението на страната. У нас имаме една жена министър, една – посланик и 5 жени помощник министри, в Народното събрание има избрани 37 жени; 5 646 жени са депутатки в народните съвети на депутатите на трудещите се. Над 500 жени са народни съдии и съдебни заседатели.
В заводите, в трудово-кооперативните земеделски стопанства, на големите социалистически строежи израснаха нови жени, героини на труда, гордост на своята Димитровска родина….

Линк към оригиналната публикация на тази статия можете да намерите тук.

Изисква регистрация за сайтовете на Икономедия

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s