Както всяка година, така и този път изслушах много внимателно новогодишното приветствие на българския президент. Не само го изслушах, но след това и го прочетох многократно „отпред-назад“ и „отзад-напред“ [i]. За мен то бе особено интересно, тъй като е първото приветствие на Румен Радев, вторият „държавен глава“, издигнат от бившите комунисти след „прочутия“ Георги Първанов (Гоце).
В частното си пенсионерско битие на дисидентстващ блогър, нямам „удоволствието“ да познавам лично военния пенсионер от Хасково Румен Радев. Но въпреки това съм сериозно политически пристрастен. Никога не съм си и представял, че мога да бъда неутрален. Винаги съм бил и ще бъда от едната страна на барикадата. И това е точно противоположната страна на тази, на която стои новият ни президент Радев. Може би и затова съм не само изненадан, но и просто потресен от неговото новогодишно приветствие.
Обръщение на Румен Радев. Снимка: от тв екрана.
За разлика от възмущението на социалния психолог проф. д-р Петър Иванов от „стилистичната, езикова, фонетична и изразно-интонационна страна“ на поздравлението, изразено в статията му „Новогодишната реч на Радев – тъпа, изкуствена и дървена“ [ii], моите критики са концентрирани върху сладникаво популисткото политическо съдържание на поздравлението.
Сигурно е много трогателно първата мисъл на президента на Нова година да е насочена към „онези, които преживяват труден период в живота си – обезверените, болните, самотните.“, както и към „тези, чиито близки са далеч зад граница.“ И към „хилядите бедни българи, които днес се борят за оцеляване.“ Може би са верни думите на президента, че „Всяка стъпка към тях възвръща част от достойнството ни като общество.“
Но когато един държавен глава не е в състояние да предложи някакъв изход или поне идеи за решаване на проблемите, цялото му послание и „достойнството“ на институцията се превръщат в жестока гротеска. Какво означава за обществото едно „хвърчащо“ твърдение, че „Истината, справедливостта и законността остават несбъднати очаквания.“ Нищо повече от една подигравка, след като президентът дори и не загатва какви са причините и къде са решенията.
Първата година от мандата на новия президент Румен Радев е към своя край. Въпреки че не можеше да разчита на медийната подкрепа, с която се ползва премиерът Борисов, той също бе непрекъснато в заглавията и коментарите на българските медии. Обикаляше и света, и България, възхваляван от „червените“ политици и разюзданите русофили на всички нива и то по повод и без повод. Но най-вече без всякакво наистина сериозно политическо основание.
На пръв поглед големият публичен интерес към новия президент и високият му рейтинг далеч не са случайни. Националният мажоритарен избор на президента му придава огромна политическа тежест във взаимоотношенията с избирателите, с медиите и гражданското общество, с другите власти и държавни институции, но най-вече в международните отношения. Въпреки ограничените конституционни пълномощия на институцията, президентът би трябвало да „олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения.“
Така че първото и основно изискване към президента е дейността му да бъде подчинена единствено на националните интереси и международния авторитет на страната. Нещо повече, точно външнополитическите му позиции са израз на обществената значимост на неговата личност. Очевидно трябва да дойдат наистина ключови моменти за държавата във външната политика, за да се оценят по достойнство качествата и капацитета на един президент като държавник.
Днешната криза в ЕС, отношенията с Русия и Турция и евроатлантическата интеграция на Западните Балкани са точно такива моменти. Особено при вече започналото българско председателство на Съвета на ЕС. Така че от всяка гледна точка, позицията на новия президент при външнополитическия дебат е най-важният тест за държавническата му визия в този толкова деликатен и емоционално натоварен политически момент.
Обръщение на Румен Радев. Снимка: от тв екрана.
А точно тази позиция липсваше изцяло в новогодишното послание на Румен Радев. Нямаше нито една дума за успешната ни външна политика, за членството ни в ЕС и НАТО, и което е напълно абсурдно и недопустимо – нямаше поне едно изречение за очакваните от Президентската институция резултати от ротационното председателство на Съвета на ЕС. И всичко това очевидно съвсем не е случайно.
Напълно очаквано, президентът Румен Радев е на другия политически полюс в сравнение със своя предшественик на президентския пост. Росен Плевнелиев подходи наистина като държавник, като през тези бурни години успя да защити ясно и категорично авторитета и достойнството на страната ни като член на ЕС и НАТО. Докато от сега е ясно, че тепърва ще „сърбаме попарата“ от огромната политическа грешка на Борисов, който едва ли не еднолично назначи Радев за „избираемия кандидат-президент“.
[i] Новогодишно обръщение на президента Румен Радев; https://www.president.bg/speeches-and-statements4150/novogodishno-obrashtenie-na-prezidenta-rumen-radev.html
[ii]„Новогодишната реч на Радев – тъпа, изкуствена и дървена“; http://www.faktor.bg/bg/articles/novini/balgariya/akademik-petar-ivanov-novogodishnata-rech-na-radev-tapa-izkustvena-i-darvena
За политиката с пристрастие 
Типично изваждане от контекста според гледната точка. Авторе, статията Ви е пълна с лични пристрастия. Аз пък ще Ви кажа, че въпреки, че никога не бих гласувала за БСП и никога не съм им симпатизирала, предпочитам този президент пред лигавата плюнка преди него. А статията Ви е всичко друго, но не и обективна. Давам примери: 1. не можел да предложи изход или идеи за решаване на проблемите – изходите са ясни и са в прерогативите на премиера, който може, но не желае да насочи средства за борба с бедността – пари има – напр. преди няколко години Дянков отклони повече от 2 милиарда, които по закон трябваше да влязат в пенсионния фонд и ги внесе в хазната, за да отчете големи приходи, а в същото време Борисов каза, че пенсионерите трябвало да имат търпение и това е само един пример, а има много, за които не ви пука. 2. защо не бил споменал председателството – това не е заслуга на правителството, точно защото това председателство е на ротационен принцип и няма значение кой е на власт, пак сме ние наред – каква заслуга има ГЕРБ? Не бил споменал НАТО – ами по-добре, защото нищо добро от това не съм видяла – нашите дупедавци се раздават на запада повече от бай Тошо на Съюза. В други държави натовските бази плащат наем за ползване на земята им, а ние си я даваме доброволно. и 3. Росен Плевнелиев не точно защитаваше страната ни като член на ЕС и НАТО, а се дървеше като дребен комплексар на Путин като го заплашваше и му размахваше пръст, като че ли ей сега ще го набие да му даде урок – смешно и жалко, това не е добра политика да се репчиш на велика сила – добре че не ни обръщат много внимание, иначе са ни затрили за минути. Да не говорим, че толкова самовлюбено жалко човече като Плевнелиев беше много удобен на Борисов, затова беше на тоя пост – премиерът си издига послушни безгръбначни като Фандъкова напр. – Софийската община е най-корумпираната организация. И накрая само мога да кажа – браво на един политик, който повдигна въпроса за бедността и проблемите, които упорито се премълчават от цялото правителство. Борисов не трябва да забравя, че държавата се състои от народ, от хора и ако тия хора живеят зле, рано или късно ще му изкарат през носа и ЕС, и НАТО. Бъдете обективен, моля, и признайте, че страната ни има проблеми, които са работа точно на правителството, а не на президента и не си смучете от пръстите критики – винаги може да се извъртят нещата, но помислете от другата гледна точка – тази на онеправданите!
ХаресвамХаресвам
Вие сте много по-субективна и пристрастна от мен. Но това няма никакво значение. Жалкото е, че очевидно не споделяте евроатлантическите ценности и никога няма да сте в състояние да оцените външнополитическите изяви на Плевнелиев. Ако прочетете някои други материали ит блога ми, ще видите позицията ми за правителствата на Борисов. Но по-хубаво да на продължаваме спора, защото живеем в два различни свята… Благдаря Ви все пак за труда, който сте си направили с този коментар
ХаресвамХаресвам
Пропуска на Президента не е фатален.Други изобилно ще говорят за външната и вътрешна политика,за членството и председателството.И понеже със сигурност ще пропуснат „хвърчащите“ въпроси,добре е че Радев ги е споменал.
ХаресвамХаресвам