Европейските либерали защитават ценности, а ДПС – Делян Пеевски

Двете най-популярни и най-преповтаряни ключови политически фрази през последните дни са естествено по темата „Цветан Василев, КТБ и Делян Пеевски“. Едната е на премиера Борисов в отговор на медийни въпроси за срещата си с Цветан Василев: „… като дойде в Банкя, все едно вече е цунал папата по…“ А другата е на политолога Даниел Смилов във Фейсбук след интервюто на Василев, дадено от Белград за сайта „Гласове“ и е посветена на разликата между Василев и Пеевски: „Единият има адвокат, а другият – прокурор“. И двете фрази са „конгениални“, всяка по своему според натюрела на автора си, и абсолютно верни в дълбокия си политически контекст. Неслучайно тази тема разбуни духовете и подлуди парламента дни преди Великденската му ваканция.

Най-интересно, поне за мен от либерална гледна точка, бе поведението на ДПС в целия законодателен хаос около даването на допълнителна власт на неподлежащата на никакъв контрол всесилна държавна прокуратура. Просто е удивително, как водена от конюнктурните си интереси, партията ДПС все по-недопустимо и стремглаво се отдалечава от либералните политически принципи. Членството в Либералния интернационал и принадлежността й към европейското либерално семейство не са вече само формални. С всеки изминат ден те стават все по-абсурдни. И тук не става дума само за раздаването на обществени длъжности и направляването на публични ресурси към собствената политическа и икономическа клиентела, а за много по-сериозни неща. Политиката на ДПС поставя под заплаха същността на свободата като фундаментална либерална ценност.

Индивидуалната свобода нито е „дадена от Бога“, нито е принцип на някакъв изначален „закон за човешката природа“. Според изискванията на конкретната политическа практика, индивидуалната свобода може да бъде постигната, развита и гарантирана единствено от едно добро държавно управление. Без принципите и правилата на правовата държава, които не допускат произволна и безконтролна власт нито на държавните институции, нито на други организации или лица, свободата просто не би била възможна. Ако депутатите или държавните служители могат да си позволят по своя преценка други правила на публично поведение извън тези на законовия ред, това би представлявало огромен риск за свободата.

Както Имануел Кант пише: „Човек е свободен, ако той не трябва да се подчинява на никого, освен на закона.“ Но дори и когато гражданите се подчиняват единствено на конституционно приетите закони, свободата им продължава да бъде застрашена, тъй като законите в България твърде лесно могат да се променят и модифицират от държавните органи. Едва ли има друга страна в ЕС, в която фундаментално важни закони да бъдат променяни не само по „три пъти на ден“, но и то с удивителна лекота и безотговорност.

Точно до подобни размисли водят извънредните законодателни промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с които се дават допълнителни правомощия на прокуратурата да явява като страна по гражданските дела, когато е „застрашен държавният интерес, интересът на общините или на лица, ползващи се със специална закрила“. Не по-малко опасна е и другата предвидена абсурдна ключова промяна за въвеждане на изключителното право на главния прокурор да блокира (частни) сделки за 48 часа.

Очевидно с демонстративната си позиция на вносител и един от основните подкрепящи на подобно извънредно законодателство, ръководството на ДПС застъпва напълно противоречаща на либералните принципи теза. Нима е възможно, днес през 2015 г. единствената парламентарно представена либерална партия в България да иска да се възстановят правомощия на прокуратурата, отнети й напълно справедливо още преди 18 години, за да може да стартира истинската приватизация? И то на прокуратура като българската, която според конституцията, приета от доминираното от БСП Велико народно събрание, така или иначе си остана от съветски тип. Няма друга прокуратура в демократичния свят освен българската, върху чиито действия да няма парламентарен, съдебен или какъвто и да е реален и ефективен политически контрол.

И какво прави ДПС? Вместо като либерална партия да се бори от сутрин до вечер за реформиране на прокуратурата и за повишаване на нейната институционална отговорност на всички нива, ДПС се коалира с Патриотичния фронт в подкрепата на едно напълно антилиберално извънредно законодателство. Удивителна е безметежността, с която лидерът на ДПС прилага двойни стандарти в политическия прочит на това, което се случва. Къде изчезна преценката на Лютви Местан за ксенофобията и езика на омразата, излъчвани от Патриотичния фронт“? Повтаря се сътрудничеството с „Атака“ от 2013 г., но с други, още по-опасни измерения. А колкото до въпроса: „Либерална партия ли е ДПС?“, отговорът (вече) е повече от еднозначен: Европейските либерали защитават ценности, а ДПС – Делян Пеевски“.

Advertisements
Публикувано на Вътрешна политика, Държавни институции, Либерализъм, Парламентарна демокрация, Политически партии и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s